20.03.2014 г.

Професионалният дебат за върховната одитна институция на България, предложен от Сметната палата, протече без опоненти. На организираната от институцията кръгла маса на тема “Модели на Сметна палата – професионализъм и независимост” вчера не дойдоха поддръжниците на колективния модел сметна палата – сред които членове на Сметната палата от предишните два мандата (1995-2005 и 2005-2010 г.) и вносителите на проекта на новия закон за Сметната палата, приет на първо четене от Народното събрание и възстановяващ модела на голямата колегия до 2011 г.

На кръглата маса, която се проведе в хотел “Best Western Plus” City Hotel Sofia, участваха депутатите Менда Стоянова, един от вносителите на действащия Закон за Сметната палата, Диана Йорданова, Маргарита Николова, която е и член на Консултативния съвет на Сметната палата, както и проф. д-р Огнян Симеонов, заместник-ректор на УНСС и ръководител на Катедра "Финансов контрол", Бойко Костов, председател на УС на ИДЕС и заместникът му Емил Евлогиев, Йордан Карабинов, председател на УС на ИВОБ, Георги Ангелов - старши икономист в “Отворено общество”, Тодор Шопов, член на Консултативния съвет на Сметната палата, а също и ръководството на Сметната палата – проф. Валери Димитров и заместник-председателите Валери Апостолов и Цветан Цветков. Проф. Георги Иванов, ръководител на катедра в Стопанска академия „Д. А. Ценов” в Свищов, е изпратил свое писмено становище по темата, поради невъзможност да присъства лично.

Предложихме професионален дебат за това кой модел е по-ефективен и поканихме на него защитниците на модела на голямата колегия, каза при откриването на кръглата маса проф. Валери Димитров. Той припомни, че действащата Сметна палата е от парламентарен тип с тричленна колегия и посочи предимствата й и слабостите на голямата колегия. Нямаше добра система за контрол на качеството, структурата бе децентрализирана и одиторите бяха много близо до одитираните, с всички рискове от това, подчерта той. Колегиалният модел не е традиционен за България. От 1880 г. до 1948 г. палатата е била от типа финансова юрисдикция, така че аналогията с колегиален модел е некоректна, обясни той. В ЕС няма нито една страна, в която върховната й одитна институция да се произнася по одити с 9 или 11-членна колегия, това правят малки решаващи състави, посочи проф. Димитров, който отхвърли като несъстоятелни и другите мотиви за новия закон.

Менда Стоянова заяви, че 80% от новия закон преписва стария, но се премахват професионалните изисквания на всички нива. Премахва се сегашната структура от четирите одитни дирекции по видове одит, които се ръководят от директори с професионален опит, и така три нива на контрол изчезват. А гаранцията за независимост на палатата е професионализмът на хората. Целта е да бъде сменено действащото ръководство, каза Менда Стоянова.

Маргарита Николова също смята, че  премахването на професионалните изисквания е абсолютно отстъпление от постигнатото.

Тодор Шопов разясни функциите на Консултативния съвет на Сметната палата, който е орган на парламента. Той припомни, че е работил като одитор в Сметната палата и приема избирането си в Консултативния съвет като професионално предизвикателство и въпрос на престиж. Затова той е убеден, че доверието в институцията трябва да бъде защитено.

Проф. Огнян Симеонов заяви, че при равнищата на корупция и неспазване на законността в България, Сметната палата трябваше да бъде по модела на финансов съд още от 1995 г. Според него най-лошото е, че е уронен престижът и доверието във върховната одитна институция. То може да бъде възстановено чрез гаранции за независимост и качество. Връщането на предишния модел тласка към следваща промяна – от палата, тя ще бъде превърната в палатка, която всяко мнозинство ще разпъва, посочи проф. Симеонов.

Според Йордан Карабинов  има атака не само към Сметната палата, но и към всички контролни органи. Сега се обсъждат промени, които ще унищожат вътрешния одит.  Това е атака срещу държавността.

Бойко Костов посочи, че с промените се обезмисля трудът на одиторите, които са постигнали ниво, защитавайки сертификати. Освен това три пъти повече ще са разходите на голяма колегия срещу съмнителни ползи.

Георги Ангелов заяви, че колегиалността в България означава безотговорност, затова връщането към нея ще води до влошаване на работата на институцията. Трябва ясен мандат, за да са независими Сметната палата и всички институции – чрез конституционна защита или квалифицирано мнозинство.

Валери Апостолов посочи, че бюджетът на Сметната палата не е увеличаван от 9 години, а се увеличават функциите и обхватът на одитите.  Когато се намали съставът на палатата от 11 на 3 члена и се реформира структурата на институцията, отпаднаха секретарки, координатори, шофьори, 6 териториални директори и техните секретарки, шофьори и счетоводства, и така съставът на палатата се оптимизира със 100 човека.

 

Стенограма на изказванията от кръглата маса предстои да бъде публикувана на интернет страницата на Сметната палата в следващите дни.