Експерти от ЕСП запознаха ръководството на Сметната палата с възможни рискове в бюджета на Евросъюза (2028-2034)

Какви са констатациите на Европейската сметна палата (ЕСП) относно предложенията за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028-2034 г., по-добър ли ще е бюджетът за следващия седемгодишен период, какви поуки могат да бъдат извлечени от недостатъците на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), каква е оценката по регламента на Европейския парламент и Съвета на Европа за създаването на единен Европейски фонд за финансиране на всички политики в различни сфери, има ли възможни рискове във връзка с промените по прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) през следващия период.

Това бяха част от темите, презентирани пред ръководството на българската Сметна палата от членове на Европейската одитна институция. Делегацията в състав: Илиана Иванова, член на България в ЕСП, Ивана Малетич от Хърватия и Алехандро Бланко Фернандес – Испания, бе посрещната от председателя Димитър Главчев. На срещата присъстваха също заместник-председателят Силвия Къдрева и директорите на шестте одитни дирекции.

Общо 12 становища е дала ЕСП на Еврокомисията във връзка с подготовката на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Консултацията с одитната институция е поискана от Съвета на ЕС и Европейския парламент, а целта на ЕСП е да подпомогне законодателния процес чрез коментари и бележки относно концепцията, финансовото изпълнение, контролната среда и потенциалните рискове. ЕСП е изразила вижданията си по широк кръг от области на действие на ЕС — конкурентоспособност, научни изследвания, култура, сближаване, селско стопанство и международна подкрепа.

„Констатациите и изводите на ЕСП са изключително важни за нас и ще ни бъдат от голяма полза. Сметната палата извършва одит на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост за периода 2023-2026 г. След приемане на последните изменения по Плана и неговото успешно приключване от правителството, Сметната палата ще анализира и оцени ефекта от цялостното му изпълнение“, уточни председателят на Сметната палата.

Той запозна гостите и с възложените от парламента на Сметната палата три мащабни одита, които трябва да бъдат приключени в кратки срокове: за социалните плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и бюджета на държавното обществено осигуряване в НОИ за периода от 01.01.2020 г. до 30 юни 2026 г.; цялостен одит в Министерството на финансите на публичните финанси за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г.; одит на съответствието при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 1 януари 2020 г. – 31 май 2026 г. „Наред с всички нови отговорности, остава да дадат на Сметната палата и законодателна власт“, пошегува се Димитър Главчев, визирайки и преминаването към одитната институция на част от дейността на закритата Комисия за противодействие на корупцията, и предстоящото откриване на регистъра за прозрачност, който също ще бъде отговорност на Сметната палата.

„ЕСП подпомага законодателния процес със становищата, които дадохме във връзка с подготовката на многогодишната финансова рамка (МФР)“, подчерта Алехандро Бланко Фернандес, експерт с богат опит в кохезионната политика и преговорите по бюджетната рамка. Той обясни, че се готвят много законодателни промени в многогодишната финансова рамка за следващия 7-годишен период за регулиране на  предложения от ЕС бюджет на стойност 2 трлн. евро. Това е увеличение с 59 % в сравнение с бюджета от 1,2 трлн. евро в МФР за предходния период 2021—2027 г. Но дали гарантира по-добър бюджет?

Подготвя се голяма промяна в структурите на кохезионната и селскостопанската политики, което може да доведе до сериозни неравновесия в единния пазар. Потърпевши ще бъдат бедните страни, които нямат възможност да отделят допълнителни средства от националните си бюджети, изтъкна Алехандро Бланко Фернандес. Освен това повече отговорности се дават на държавите членки, които трябва да докажат законосъобразност и наличие на системи за контрол, за да си получат средствата.

За първи път от създаването на Общата селскостопанска политика (ОСП) през 1962 г., Еврокомисията предлага да няма специален фонд за селско стопанство. ОСП, която урежда най-голямата разходна програма на ЕС и почти всички публични разходи на Съюза за селско стопанство, ще бъде част от нов Европейки фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за просперитета и сигурността. Този фонд обединява финансирането на всички политики - в земеделието, в отбраната, в кохезията и т.н., с предварително разпределени финансови пакети по държави членки при споделено управление. Така всички бенефициенти от различни области ще се съревновават за финансиране. За изпълнението ще се подготвя единен доклад от държавата членка. И ако открие нарушения, ЕК плаща проектите. „Това е улеснение за ЕК, но не и за държавите членки и за бенефициентите. Нашата оценка идентифицира рискове, свързани със сложност, неравномерно прилагане, недостатъчно ясните правила за отчитане и продължаваща несигурност относно окончателното разпределение на средствата на ОСП“, посочи Илиана Иванова. Тя също предупреди, че има риск да се наруши единния пазар. Затова ЕСП приветства  междуинституционалното споразумение за преместване на разпоредбите, свързани със земеделието и селските райони, в регламента за ОСП.

Слабости на механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), от които могат да се извлекат поуки за бъдещето, анализира Ивана Малетич. На първо място, МВУ е ориентиран към напредъка в изпълнението, а не към резултатите, както го рекламира ЕК. За да има резултати от изпълнените проекти, трябва да се изследва доколко Механизмът е ефективен и ефикасен.  Но ефективността му не може да бъде измерена, тъй като ЕК не събира такива данни. Малетич даде за пример финансирани проекти за обучение, каквито са предлагани в почти всички държави-членки. В тях се отчита броят на участниците или броят на получилите сертификат, но не и ефектът от проведените обучения. Друг пример е туризмът – там се отчита брой на посещенията, докато целта е с парите от МВУ да се гарантира устойчивост на сектора.

Слабост на МВУ също е, че регламентът му позволява различни тълкувания по отношение на правните изисквания. Изпълнението напредва, но със закъснения и продължават да съществуват рискове за приключването на мерките, както  и за резултатите и финансирането, изтъкна още Малетич.

Димитър Главчев благодари за презентациите и покани членовете на ЕСП отново в Сметната палата когато регламентът за многогодишната финансова рамка бъде приет, за да могат колегите му да се възползват от тяхната експертиза. „Защото целта ни е да защитаваме парите на данъкоплатците – както на българските, така и на европейските“, заключи председателят на Сметната палата.