Димитър Главчев пред "24 часа": Смущаващо: само 3 евро на човек инвестират у нас за пречистване на водата - при 41 евро в ЕС

Последните одитни доклади показаха смущаващи факти за елегантно заобикаляне на закони и нарушения на принципите да добро управление, г-н Главчев. Визирам счетоводните хватки на общини със записването на придобити имоти на символични цени. Защо се правят, каква е целта?

Мога да дам пресен пример от приет на последното заседание доклад за финансов одит на годишния отчет на община Несебър за 2024 г. Одиторите за пореден път са установили, че в общината не се извършва преоценка на активи, основно на земи за над половин милиард лева. Така те се водят в счетоводните документи на ниски цени. През 2024 г. в общината все пак са извършили преоценка на активи, но не на земята, а на… компютрите.

Наскоро огласихме подобни недобри практики и при други общини –  Дупница, Сапарева баня, Карнобат, Кочериново, където новопридобити земи са записвани в активите по данъчна оценка, а не по „справедлива стойност“, която е близка до пазарната цена. Това изкривява достоверността на финансовите отчети и ръководството на общината не  разполага с точна информация за имуществото, което управлява. Според Закона за общинската собственост общинските имоти се продават на цени, които не трябва да са по-ниски от данъчната оценка. Но когато данъчната оценка е твърде ниска, това хипотетично би могло да се използва като предпоставка за определяне и на ниски пазарни цени и изкупуване на общински земи на безценица. Пазарните цени, на които се продава, се определят след оценка от независим оценител.

Има ли други, повтарящи се нарушения по ръба на един или няколко закона и безсилна ли е държавата да се справи с тях? Споделете ги.

Чести нарушения установяваме при обществените поръчки – правят се разходи без обществена поръчка, когато законът изрично го изисква – например за доставка на хранителни продукти, електроенергия, топлоенергия, дори за закупуване на очила на служителите при работа с компютри. Поръчки се разделят на части, за да се „заобиколи“ събирането на оферти. Условия се правят така, че на тях да отговаря точно определен кандидат. При капиталови разходи липсват документи за извършената работа. В договори за наем на общински имоти  се „забравя“ клауза за плащане на такса битови отпадъци.

Един от най-големите проблеми при общините е събирането на местните данъци и такси.  Има случаи  за над 70% несъбрани приходи. Не се предприемат действия, защото кметът не иска да разгневи избирателите си.  Оправданието е липса на административен капацитет. Така в много случаи общината пие една студена вода. В същото време кметовете чакат субсидията си от финансовото министерство. Ако отпускането й се обвърже със събираемостта на местните данъци и такси, вероятно ще се полагат повече усилия.

При друг вид одити пък откриваме нарушения, които най-вероятно се правят, тъй като в закона няма предвидено административно наказание, тоест няма санкции за нарушителите. Например такъв казус е установен при одита на Природен парк „Витоша“, който е без актуален план за управление от десетилетие.

Сметната палата има своите инструменти по закон при откриване на нередности и това са препоръките ни, както и сезирането на други органи, които в различните случаи могат да предприемат действия – например АДФИ, НАП, а при съмнения за престъпления - прокуратурата. Много разчитаме и на медиите – с тяхна помощ констатациите от одитите  да стигнат до обществеността и да се упражни граждански натиск.

Понякога още при одита се отстраняват нарушения – както стана с община Козлодуй, която върна в общинския бюджет 76 хил. лева от направени неправомерни разходи.

Дали не е добре Сметната палата, като върховна контролна институция да има право да налага и санкции, а не да разчита на други органи? Това няма ли да направи нейните одити и решения по-ефективни?

Законодателят е решил институцията да има само административно наказващи функции и то в рамките на три закона – за обществените поръчки, за политическите партии и Изборния кодекс. Ние използваме ефективно тези възможности, като за първите седем месеца на 2025 г. сме наложили глоби за над 200 хиляди лева. Ние не сме от типа сметни палати „финансов съд“, но пък не са малко механизмите за въздействие, както вече посочих. При ведомствата уведомяваме задължително първостепенния разпоредител за констатирани вреди и нарушения, за да бъдат предприети мерки. При нарушения на общините задължително изпращаме доклада и на кмета, и на общинския съвет, информираме и Националното сдружение на общините в България. Изпращаме доклади на Министерството на финансите при констатирана лоша финансова отчетност, на парламентарните комисии – за конкретни одитирани обекти, теми или области, на Комисията за противодействие на корупцията - за несъвместимост или конфликт на интереси.

Едновременно с това следим за изпълнение на нашите препоръки за подобряване на финансовото управление и дисциплина на проверяваната организация.

Има ли длъжностни лица, институции и организации, отказващи да изпълняват ваши предписания? Помня кмет, който се мотивирал с това, че е лице, което трябва да плати сумата, и лице, което да я събере, а ставаше дума за половин милион лева? А БДЖ, на която бе предписано да продаде няколко апетитни имота, направи ли го?

През миналата година близо три четвърти от нашите препоръки бяха изпълнени от одитираните обекти, което е добър резултат. При общините най-често се сблъскваме с неизпълнени препоръки за актуализиране на общинските наредби - например за местните данъци и такси, за общинското имущество, с непрекратени договори за концесии. Имаме неизпълнени препоръки и по отношение на управлението на имотите, тяхното застраховане, актуализация на наеми, липсващи или неактуални правила за отдаването им.

За БДЖ „Товарни превози“, заради неизпълнени препоръки на Сметната палата към ръководителя на дружеството, той е бил освободен от министъра на транспорта. Но и при последната четвърта проверка на Сметната палата през 2022 г. е установено, че пак има една неизпълнена препоръка. Става дума за одит на дружеството за периода 2015-2016 г., препоръката е да се намали капиталът на дружеството с апортирани в него имоти публична държавна собственост. 

Как може да се сложи край на подобни казуси? И вероятно на още много, които спъват работата ви?

Сметната палата има свой алгоритъм. За препоръките, които не са изпълнени, изпълнени са частично или са в процес на изпълнение, уведомяваме Народното събрание, Министерския съвет или съответния общински съвет за предприемане на действия.

Сметната палата също продължава да упражнява контрол с още последващи проверки. Понякога се налага втори, трети или четвърти път проверка  за изпълнение на препоръки от един и същи одит. Имаме куриози – например на община Димитровград миналата година бе направена пета проверка, в спортния тотализатор екипите са ходили четири пъти. Но тези проверки не може да продължават до безкрайност, те ангажират и много ресурс, затова трябва да се търсят други механизми за последващ контрол.

Още 2023 г. имаше одити на водоснабдяването и канализацията. Завършили ли са? Питам, защото безводието се вихри с пълна сила, а загубите от пренос на вода продължават да я оскъпяват?

Да, проблемът с водата у нас приема все по-застрашителни размери. Не само с безводието, не само със загубата на вода, но и с нейното пречистване.

Миналата седмица  Сметната палата прие доклад за одит, който изследва как и доколко са усвоени европейските средства по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. за пречистване на отпадъчните води и каква е реалната полза. Меко казано, данните са смущаващи: у нас се инвестира едва 3 евро на гражданин годишно за пречистване на отпадъчните води, при 41 евро средно за ЕС. Едва 30 на сто от селищата с над 10 000 жители у нас пречистват отпадъчните си води според европейските изисквания, няма да коментирам какво се случва в по-малките селища. Констатациите в доклада сочат, че по-малко от половината проекти за инвестиции с евросредства са завършени изцяло в срок.

За да отговорим на най-наболялата тема – осигуряването на достъп до питейна вода, започваме одит по темата. Ще се проверяват и инвестициите във ВиК сектора, тъй като по тръбите на средна възраст от 36 години се губи до 80 на сто от водата.

Извършихте и одит на санирането, той показва някои нередности. През Програмата се управлява обществен ресурс от милиарди левове, затова проверките са важни.

Сметната палата одитира МРРБ, което е координатор по Програмата за саниране. Резултатите от този одит ще са много полезни за второто издание на Националната програма за енергийна ефективност, при което ще се санират сгради отново със 100 % финансиране от държавата. Защото много от пропуските, които бяха установени в одита при старта на програмата през 2015 г., са преодолени -  допълвани и  прецизирани са указания и нормативни документи за по-добър контрол и за повишаване на финансовата дисциплина, от МРРБ са давани насоки и допълнителни указания към кметовете и областните управители за по-ефективна координация и правилното прилагане на нормативните изисквания. За пропуски, които не са отстранени, Сметната палата е дала препоръки на министъра на регионалното развитие и благоустройството със срок до края на януари догодина.

Какви нарушения има при последните политически кампании?

През 2024 г. се проведоха два вота за Народно събрание – на 9 юни и на 27 октомври. В много отношения предизборните им кампании си приличат – близки са по брой участници, както и по разходите.  Има обаче една основна разлика - даренията. Размерът на даренията от физически лица за октомврийския вот е тройно по-голям от този през юни. С 50 на сто са повече и предоставените от кандидатите средства за партии и коалиции. Какви са причините – оставяме анализите на политолози и социолози. Нарушенията са подобни и при двата вота - неподадена или закъсняла информация за дарения, липса на декларации за произход на средства и т. н. При последния вот подобни нарушения са открити само при 4 от одитираните 18 участници. Това показва, че с годините на упражняван финансов контрол, Сметната палата е научила партиите на дисциплина. По-сериозен е проблемът при местните избори, където немалка част от кандидатите се явяват за първи път.

 Наскоро излязоха данни от декларациите за доходите и имуществото на хората по горните етажи на властта. И се оказа, че председателят и заместник-председателите на Сметната палата са сред имената с много високи доходи. Смятате ли, че това е оправдано?

Благодаря за въпроса. Искам да уточня няколко неща. Данните, публикувани наскоро по медиите, се отнасят за доходи и имущество, декларирани за 2024 година. Както знаете, в три четвърти от времето през този период бях служебен министър-председател.

Сегашният екип на Сметната палата, който ръководя, е избран през 2025 г. и не е получавал допълнителни материални стимули, затова не може да се „похвали“ с доходи над основните възнаграждения, разписани в Закона за Сметната палата.

Напълно променихме концепцията за материално стимулиране в институцията. Смятаме, че тези поощрения трябва да са насочени основно към одиторите, а не толкова към ръководния състав и администрацията. Сред стратегическите ни приоритети е подкрепата на професионалното развитие на одиторите и достойна оценка на техния труд.

Тези дни депутатът от „Да, България“ Ивайло Мирчев огласи доклад за иницииран от Вас вътрешен одит в институцията във връзка със закупени служебни автомобили за Сметната палата по времето, когато бяхте служебен премиер, а изпълняващ правомощията на председател бе Горица Грънчарова. Според този доклад има ли данни за нарушения?

Резултатите от доклада на вътрешния одит на Сметната палата са обсъдени на заседание на ръководството на институцията и единодушно е взето решение да бъде даден  на Агенцията за държавна финансова инспекция.  В момента се извършва финансова инспекция по случая. Когато проверката приключи, ще огласим резултатите.

Сметната палата като Върховна одитна институция трябва да бъде пример за добро управление за останалите и ако бъдат установени нарушения, гарантирам ви, че те няма да бъдат прикрити.

Има ли политика във или заради вашите одити? Например – обаждания, внушения за заключенията, сигнали и искания за извънредни проверки? Каква е реакцията ви?

Единствената политика е защита на българските граждани-данъкоплатци. Надявам се всички да го виждат - огласяваме нарушители, които са ръководители на различни ведомства и общини, без значение кой на кого симпатизира или с коя бюлетина е избран. Обществото трябва да е уверено, че Сметната палата е независим орган, пред който всички са равни.  Може да съм човек на диалога, както знаете, но влияние и компромиси с принципите и професионализма не допускам. Винаги съм се ръководил само от професионалните стандарти и закона и като председател на институцията ще бъда и занапред гарант срещу намеси и влияние.

Интервюто взе Румяна Денчева