На 1 март преди 145 г. започва работа Върховната сметна палата на България

На 1 март 1881 година – преди 145 г., официално отваря врати Върховната сметна палата на България. Тя е една от първите институции след Освобождението, създадена със закон през 1880 г., който е обнародван в "Държавен вестник" на 20 декември. За одитната институция в Търновската Конституция е записано, че сред „работите”, които има да върши Народното събрание, е и задължението „да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета”.

Институцията получава право да упражнява последващ административно-финансов контрол върху отчетните ведомости и книжа на всички правителствени учреждения и е задължена да представя на парламента подробен отчет за изпълнението на държавния бюджет. Върховната сметна палата може да възбуди „съдебно преследванье против виновните чрез надлежното министерство“, ако установи злоупотреба при своите проверки.

В първия доклад на Сметна палата до парламента се посочва, че нейният състав през първата година е много ограничен - пет члена, един председател и един член-делопроизводител. Казва се още, че до 1 март 1879 г. държавата няма бюджет, а само Сметка за разходите и приходите в княжеството. Проверката за финансовата 1879/1880 г. е върху приходите в бюджета, а разходите остават на втори план. Включени са „поземленият налог, налогът на овцете и козите, акцизът от суров тютюн , доходът от продажба на бандероли, акцизът от вино, спирт и бира, патентът за продавание вино и ракия, търгувание в дюкяни, магазини и други открити помещения. За имуществото на държавата докладът не може да се произнесе, тъй като те още не са “приведени в ред”. 

Първият председател на палатата Иван Гюзелев е виден математик, физик и философ, депутат в Учредителното събрание и в Първото обикновено народно събрание, поддръжник на национално-освободителното революционно движение. Той е сред основоположниците на гимназиалното образование и един от първите академици в БАН. Оглавява Върховната сметна палата 14 години.

С времето функциите на одитната институция се разширяват. Тя, заедно с областните сметни палати,  контролира цялостното изпълнение на бюджета на държавата, на бюджетите на всички градски и селски общини, на окръжните постоянни комисии, на градските и селските училищни настоятелства, на църковно-духовните учреждения и всички държавни автономни, обществени и благотворителни организации. Към Върховната сметна палата е създаден специален съд, чийто решения са окончателни. В началото на Втората световна война е създадена Военна сметна палата, която проверява и отчита разходите на военните части.

В края на 1947 г. дейността на Върховната сметна палата е преустановена.

На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. На 4 декември 2001 г. е приет нов Закон, с който нормативната уредба на българската върховна одитна институция се привежда в съответствие с международните одитни принципи и стандарти и регламентите на Европейския съюз.

С промени в Конституцията, приети в края на 2023 г., е  регламентирано, че председателят и заместник-председателите на Сметната палата са в списъка на длъжности, които може да бъдат избирани за служебен министър-председател от държавния глава.

Според последните изменения и допълнения на Закона за Сметната палата, приети от  51-вото Народно събрание на 28 януари 2026 г. и обнародвани в „Държавен вестник“ на 4 февруари, правомощията на одитната институция се разширяват, като в тях влизат и дейностите, свързани с конфликт на интереси, превенция на корупция и установяване на несъответствие в декларираното имущество на лица, заемащи публични длъжности.

Какви са ролята и постиженията на Сметната палата в нейния съвременен период, каква е равносметката от нейното възстановяване през 1995 г. до сега – гледайте във филма.