28.03.2022 г.

Четирима български поети и писатели са били ... служители на Сметната палата.

Димчо Дебелянов, наричан най-нежният лирик на България, Дамян Калфов, известен с късите си анекдотични разкази и комедийни драми, Ботьо Савов - екзотичен поет, белетрист, символист и хумористът Тома Измирлиев - брат на поета Христо Смирненски.

Това установи "24 часа" в архивите на върховната контролна институция.

Поетът Дебелянов постъпва през 1914 г. като докладчик. Неговите преживявания са описани от сестра му Димка Дебелянова в книгата „Живях в заключени простори".

За да стане чиновник Дебелянов си купува на изплащане костюм за 35 лв. и поправя изкривените си обувки. На сестра си той споделя: "Пиша не от някое кафене‚ а от канцеларията‚ като порядъчен и солиден чиновник. Пети ден как ходя в 8 часа на работа и излизам в 12, отивам пак в 2 и излизам в 6. (Веднъж-два пъти бягах‚ ама нищо…) Животът в канцеларията не прилича на тоя из улиците. Тука е и тихо‚ и скучно‚ и душно. За да бъда прав‚ трябва да кажа‚ че е топло‚ докато вън е много студено…"

Обещаната "плата" на Дебелянов е била 175 лв., но му плащали 145. Заради "солидния доход" веднага го заобиколили безпарични "творци" приятели, за които било "еснафщина" да си губят времето над деловодителските книги в някое учреждение.

През 1915 г., когато България влиза във войната, в писмо до Гео Милев Деберянов се оплаква от "тази малка и зла София", която ненавижда.

"Той много страдаше", пише писателят Димитър Подвързачов, че го бяха оставили в София заради службата му в Сметната палата, а випускниците му бяха вече на фронта. "Замина на фронта с радост", пише Подвързачов.

Една от последните вечери Димчо Дебелянов прекарва с приятел от Самоков. "Е, Петре, там се свърши" (бел.ред- там, в Сметната палата), казал му Димчо и му показал мобилизационното писмо, че го изпращат в Седма Рилска дивизия.

Дебелянов посвещава специално стихотворение насвоя "колега"по месторабота и приятел Дамян Калфов. Деликатен и остроумен, Калфов е автор на близо двадесетина книги. В разказите и фейлетоните си той описва скучното всекидневие на дребните и безпарични. Градски чиновници, смешни с незначителните си делнични вълнения, с комичните си страсти, със злополучните си амбиции.

Дамян Калфов си отива почти забравен от пишеща и четяща България.

Колоритна фигура в Софийската областна сметна палата е бил и контрольорът Ботьо Савов - писател символист, белетрист и юрист. Той пиоше, че нашата действителност е "калпаво подражание на западната цивилизация".

В Сметната палата се е трудил и братът на поета Христо Смирненски - Тома Измирлиев. Той е автор на разкази, стихотворения, фейлетони, злободневки. Подписва се с над 25 псевдонима, от които най-известен е Фома Фомич.

След априлските събития през 1925 г., Измирлиев се заселва в Хасково. Той едновременно работи в Окръжната сметна палата, създава и редактира вестник „Утринна поща". Тогава излизат и двете му отпечатани приживе книги - "Премеждия", сборник с разкази и фейлетони и стихосбирката "Смях и жлъч". За него разказват, че след чиновническата скука всеки ден привечер отивал в редакцията и уреждал "весела страница". Често пишел във влака, ресторанта, на пейка в градината…"

Въпреки очевидното си предпочитание към писаното слово, Измирлиев дори се издига в чиновническата си кариера. През юли 1932 г., е преместен на работа в Софийската областна сметна палата. На 40 години обаче писателят - хуморист се разболява тежко и умира.