Сметната палата: Закъснява реформата за регистрите, удвояват се водените на хартия и на ръка бази данни

Развитието на електронното управление като основа за модернизация на държавната администрация и оптимизиране на процесите по административно обслужване на гражданите и бизнеса е сред приоритетите на държавата. Една от основните мерки за постигане на този приоритет е свързана с дигитализацията на регистри и осигуряване на оперативна съвместимост за преминаване към автоматизиран обмен на данни и електронни документи. С цифровите публични услуги се намалява административната тежест за предприятията и гражданите, тъй като взаимодействието им с публичните администрации става по-бързо и ефикасно, по-удобно и прозрачно, както и по-евтино.

Въпреки постигнатия напредък в реформата за оптимизиране на организацията на регистрите на държавната администрация, има значително забавяне в изпълнението на мерките, предвидени в Концепцията за развите на регистровата реформа. Тя е част от държавната Стратегия за развитите на електронното управление в Република България /2019-2025/.

Това е заключението в доклада на Сметната палата след извършен одит „Оптимизиране на организацията на регистрите на държавната администрация“ за периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2022 г. 

Одитираната организация е Министерство на електронното управление, което провежда държавната секторна политика и отговаря за реализиране на Стратегията за развитите на електронното управление в Република България.

Основната цел на регистровата реформа е да се гарантира поддръжка на регистрите с възможно най-малко разходи, служебен обмен на информация и данни за предоставяне на качествени услуги, възможност за предоставяне на услуги, базирани на регистрите от други административни органи и качество, пълнота и сигурност на данните.

Извършената през 2017 г. инвентаризация на информационните ресурси на държавната администрация установява, че на централно и териториално ниво се поддържат общо 17797 регистъра, като 15013 от тях са свързани с предоставянето на административни услуги.

България се нарежда на 26-о място сред 27-те държави-членки на ЕС в индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2022 г. и остава на едно от последните места по използване на електронни административни услуги.

Въпреки провежданата регистрова реформа, за периода 2020 - 2022 г. в докладите за състоянието на администрацията се отчита нарастване на броя на регистрите, подлежащи на електронизация, но поддържани на хартиен носител  (от 127 през 2020 г., те се увеличават на 234 през 2022 г.). Нараства и броят на регистрите, които се водят на ръка по силата на нормативен акт (от 151 през 2020 г., на 285 през 2022 г.). Това показва, че забавянето на предвидените нормативни промени в областта на електронното управление е съществено за оптимизиране на организацията на регистрите на държавната администрация.

Констатации в доклада на Сметната палата:

1. За осигуряване на по-голяма оперативна самостоятелност и възможност за по-ефективно осъществяване на политиката за електронно управление, в т.ч. и за реализацията на регистровата реформа, е създадено Министерство на електронното управление, като министърът на електронното управление поема функциите, отговорностите и правомощията на председателя на закритата Държавна агенция „Електронно управление“ /ДАЕУ/.

Стратегията за електронно управление и Концепцията за регистрова реформа са актуализирани с период на действие до 2025 г. Но не е актуализирана Пътната карта, на която периодът на действие е до 2023 г.

2. Забавен е процесът по въвеждане на електронното управление на секторно ниво. До октомври 2023 г. от предвидените 23 сектора са одобрени четири секторни стратегии, от които една е с изтекъл срок на действие:

- в Агенция „Митници“ („е-Митници“, с пътна карта за изпълнение на стратегията, актуализирана до 2027 г.)

- в Националния осигурителен институт („е-Осигуряване“, с пътна карта, актуализирана до 2025 г.).

 - Стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“  2014-2020 г. (не е актуализирана).

- Стратегия за цифрова реформа на българския строителен сектор 2030 г.

- От май 2021 г. се разработва секторна стратегия за развитие на електронното управление в министерство на външните работи „е-Външна политика, консулски услуги и българска диаспора 2021-2025“. Проектът не е одобрен и е върнат с предписания за отстраняване на несъответствия.

Изготвянето и осъществяването на секторните стратегии за електронно управление е отговорност на секторните ведомства и основна причина за малкия брой стратегии е липсата на инициатива от тяхна страна.

Забавянето в процеса по въвеждане на електронното управление на секторно ниво оказва цялостно отрицателно въздействие върху изграждането на електронно общество в България. Причините за това изоставане са свързани с липса на финансиране, с неяснотата за развитие на дейността и очакваните резултати и със съществуващия скептицизъм в държавните органи, констатира Сметната палата.

3. От нормативно предвидените шест регистри, които министърът на електронното управление следва да изгражда, води и поддържа (Регистър на проектите, Регистър на информационните ресурси, Регистър на софтуерни системи, Регистър на стандартите, Регистър на информационните обекти и Регистър на регистрите) се водят и поддържат само три - регистър на проектите, регистър на информационните ресурси и регистър на софтуерни системи. Регистрите за оперативна съвместимост не са изградени, с което регламентираното законово изискване не е спазено и възпрепятства развитието на електронното управление.

4. Не се поддържа достатъчно и навременна публична информация за развитието на електронното управление. От МЕУ не е представян отчет за осъществения контрол пред Министерския съвет.

5. За реализацията на регистровата реформа са определени три етапа, като всеки от тях подготвя условията за изпълнение на следващия. Изпълнението на първия етап, който обхваща периода от юли 2019 до юли 2021 г., се забавя значително поради политическата нестабилност в страната , като едва през втората половина на 2022 г. от МЕУ са предприети действия за изработване на предложения за предвидените законодателни изменения в Закона за електронно управление /ЗЕУ/. Планираните дейности от първия етап не са изпълнени в предвидените срокове, което препятства своевременното осъществяване на дейностите от следващите етапи на Концепцията за регистрова реформа. От заложените дейности в обхвата на етапа своевременно е изпълнена само дейността за обсъждане и приемане на концепцията. Изпълнението на първия етап завършва през септември 2023 г. с приемане на измененията и допълненията в ЗЕУ.

Към края на 2022 г. от втория етап на регистровата реформа своевременно са изпълнени едва 23 на сто от мерките и те са свързани само с нормативни промени, но не и с реализацията на проекти.  Изпълнението на втория етап, за който е заложено да приключи в края на 2021 г., все още не е приключено. Това е предпоставка за закъснение при осъществяването на дейности от третия етап на реформата. 

Третият етап на регистровата реформа обхваща периода 2022-2025 г., като включва проекти на дигитализиране, обединяване и централизиране на регистри по Националния план за възстановяване и устойчивост и по Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация. Към септември 2023 г. по третия етап все още няма реализирани проекти.

6. Основната цел на регистровата реформа се постига чрез реализацията на 103 индикативни мерки. До края на одитирания период (31.12.2022 г.) са изпълнени 42 мерки, или 41 на сто от заложените.

Въз основа на извършена проверка от одитния екип към април 2023 г. е установено, че реализацията на регистрова реформа отчита напредък в изпълнението на поставената цел, като е постигнато 50 на сто изпълнение на мерките. Над 20 на сто все още не са изпълнени и отчитат забавяне поради липсата на законодателни инициативи или недостатъчен финансов ресурс.

7. За периода 2019-2022 г. финансирането на мерките и дейностите за реализацията на регистровата реформа се осигурява от държавния бюджет, чрез бюджетите на ДАЕУ и МЕУ и от Оперативна програма „Добро управление“  (ОПДУ) 2014-2020 г.

Утвърдените и отчетени бюджетни средства по политиките на Бюджетната програма „Електронно управление и информационно общество” на ДАЕУ и МЕУ за периода 2019-2022 г. са над 121 млн. лева. От тях за финансиране на дейности, свързани с регистровата реформа, са усвоени над 12 млн. лв., или едва 10 на сто от всички отчетени разходи за изпълнение на политиката.

От общо усвоените над 12 млн. лв. за регистровата реформа, от държавния бюджет са отчетени разходи от 3 990 037 лв. , а европейски средства - над 8 млн. лева.

За  периода 2019-2022 г. по ОПДУ 2014-2020 за финансиране на регистровата реформа от договорените за финансиране 41 проекта, 10 са прекратени, на 27 проекта изпълнението е  приключено и 14 са неприключени.

8.  Въпреки провежданата регистрова реформа, в докладите за състоянието на администрацията за периода 2020-2022 се отчита нарастване на броя на регистрите, подлежащи на електронизация, които се поддържат на хартиен носител, както и на броя регистри, които се водят на ръка по силата на нормативен акт.

Това показва, че забавянето на предвидените нормативни промени в областта на електронното управление е съществено за оптимизиране на организацията на регистрите на държавната администрация.

Заключението в доклада на Сметната палата:

От отговорните институции са положени усилия за ефективно изпълнение на мерките за реализация на регистровата реформа, но е допуснато значително забавяне на изпълнението на част от мерките. От МЕУ са предприети действия за допълнение и изменение в Закона за електронно управление, отнасящи се към регистровата реформа. Очаква се в края на 2025 г. да се постигне оптимизиране на организацията на регистрите на държавната администрация. За целта е необходима ефективна координация между институциите на държавно и местно ниво и изграждане и развитие на електронното управление на секторно ниво.

Сметната палата дава 9 препоръки към министъра на електронното управление, като срокът за изпълнението им, в който трябва да се уведоми писмено председателят на Сметната палата, е до 31 януари 2025 г.