Сметната палата извърши одит на дейността по спешна медицинска помощ
Сметната палата извърши одит на дейността по спешна медицинска помощ в Министерството на здравеопазването за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. Одитирани са и 24 центъра за спешна медицинска помощ със 161 филиала.
Основните изводи от одита са следните:
Няма пълно съответствие между законовите, подзаконовите и другите актове за осъществяване на дейността по спешна медицинска помощ. Не е издадена основната наредба, регулираща дейността.
Министерството не е приело и предоставило на центровете за спешна медицинска помощ стандарти, които да съдържат конкретни минимални правила и изисквания, задължителни за всички цeнтрове.
През 2008 г. е намалена числеността на персонала и тя не отговаря на потребностите на центровете за изпълнение на функциите им. Броят на персонала, утвърден от министерството, не е обвързан с предварителен разчет за необходимите дежурни екипи по вид и състав.
Високо е нивото на текучеството поради ниски заплати и тежки условия на труд, което влияе негативно върху качеството на оказваната спешна медицинска помощ. Текучеството е почти два пъти по-високо при лекарите спрямо текучеството за персонала като цяло. През 2007 г. при лекарите то е 36.1 сто, а общо за персонала - 19.4 на сто. През 2008 г. текучеството при лекарите е 22.8 на сто и 11.8 на сто общо за персонала. Значителен ръст на текучеството при лекарите (напуснали към заети бройки) е наблюдаван в Русе (86 на сто за 2007 г. и 74 на сто за 2008 г.); в Добрич (58 на сто за 2007 г. и 40 на сто за 2008 г.); в София (37 на сто за 2007 г. и 32 на сто за 2008 г.), в Кърджали (22 на сто за 2007 г. и 33 на сто за 2008 г.). През 2008 г. спрямо 2007 г. увеличение в ръста на текучеството при лекарите е отбелязано в центровете в Кърджали, Ловеч, Пловдив, Силистра и Смолян.
Автомобилният парк е значително обновен, но едновременно с това в експлоатация са голям брой амортизирани линейки, поддържането на които увеличава необосновано издръжката на центровете. Липсват единни стандарти за броя и вида на транспортните средства, което влияе негативно върху ефективността и ефикасността на дейността.
Няма норматив за поддържане на резерв от медикаменти за случаи на аварии и бедствия. Списъкът с медикаментите и консумативите се нуждае от механизъм за периодичен преглед и актуализация.
Сериозен проблем е собствеността на сградите, в които се помещават центровете. След влизането в сила на Закона за лечебните заведения недвижимото имущество, ползвано в част от центровете за спешна медицинска помощ, е включено в капитала на новосъздадените търговски дружества – многопрофилни болници за активно лечение или диагностично консултативни центрове, които са юридически лица по Търговския закон. За тях съществува във всеки момент потенциална възможност да бъдат приватизирани, което може да остави без сграден фонд съответния център за спешна медицинска помощ.
Приключването на бюджетната година с неразплатени разходи се е превърнало в негативна практика, която налага създаването на подходяща организация от центровете с оглед изплащането на всички разходи в рамките на регламентираните срокове.
Информационно-комуникационната система за регистриране, обработка, обмен и съхранение на информацията през одитирания период е морално остаряла, дава чести технически дефекти и затруднява ефективното и ефикасното изпълнение на дейността. След въвеждането на единната система 112 не е осъществена директна свързаност между телефон 112 и филиалите на центровете за спешна медицинска помощ, което в някои случаи налага неколкократно верижно препредаване на повикванията. Това забавя реакцията на спешните екипи и влияе върху ефективността на оказаната медицинска помощ.
Не са въведени единни правила при осъществяване на взаимодействието и координацията в системата на спешната медицинска помощ както за взаимоотношенията между структурните звена на отделните центрове, така и между отделните центрове на територията на страната.
Не е изпълняван систематичен контрол върху качеството на оказваната спешна медицинска помощ главно поради липса на утвърден стандарт за качеството на спешната медицинска помощ и диагностично-терапевтичните алгоритми за поведение при спешни случаи. Това ще определи реда за прилагане на определено лечение при дадено състояние или здравословен проблем, както и на диагностично-терапевтичните алгоритми, описващи стъпките при конкретните спешни състояния.
От Центровете за спешна медицинска помощ са изпълнявани значителен брой дейности, които не кореспондират с основната цел и характеристиката на спешната помощ, отнемат значителен материален, финансов и човешки ресурс и оказват негативно влияние върху нейната ефективност и ефикасност. Не е намерено целесъобразно решение за транспортирането на хемодиализирани лица, поради което центровете продължават да извършват тази услуга. Други дейности, за които се осъществява специализиран транспорт от центровете, а не са със спешен характер, са: превозването на трупове, подлежащи на съдебно-медицинска експертиза, на кръвни проби за алкохол и други упойващи вещества от водачи на моторни превозни средства, на психично болни и др. Установени са затруднения във взаимоотношенията с общопрактикуващите лекари във всички одитирани центрове. Те оказват неотложна медицинска помощ, която е задължение на общопрактикуващите лекари. Обслужвани са пациенти, които не са открили общопрактикуващи лекари, здравнонеосигурени пациенти и пациенти от райони, в които няма сключени договори с общопрактикуващи лекари.
Необходим е регламент за времето на пристигане до пациента, съответстващ на европейските стандарти (между 8 и 10 минути). Сега при пристигане на екипа до пациента след 20-та минута повикването се счита за забавено.
За 2007 г. при изпълнени 756 483 повиквания от одитираните центрове 12 894 са забавени, като в 16 центъра не са отчетени забавени повиквания. През 2008 г. броят на забавените повиквания е увеличен общо на 15 366, като в 17 центъра не са отчетени забавени повиквания.
Най-много забавени повиквания има в София. През 2007 г. те са 12 015 или 11.29 на сто от броя на изпълнените повиквания и съставляват 92.17 на сто от всички забавени повиквания. През 2008 г. забавените повиквания в София се увеличават с над 20 на сто в сравнение с предходната година и достигат 14 509, или 13.77 на сто от общия брой на изпълнените повиквания, което е 94.42 на сто от общо забавените повиквания в одитираните центрове за спешна медицинска помощ. След София с най-много забавени повиквания е центърът в Плевен - 580 броя за 2007 г. и 613 през 2008 г.
Причините за забавянията на спешните екипи са комплексни - свързани са с характеристиката на населените места, пътищата, компетенцията, опита и броя на екипите, особеностите на отделните сезони. Конкретни причини за закъсненията на линейките от обективен характер са: дълги маршрути, лоша инфраструктура, грешни или неточни адреси поради смяна на имената на улиците, интензивен трафик, лъжливи повиквания, неосигурен достъп на екипа до пациента, липса на свободни линейки, неправилно паркирани МПС и др. В София оказват съществено влияние натовареният трафик и липсата на лента за движение на специализираните автомобили, както и натрупването на голям брой повиквания спрямо капацитета на центъра в определени часови пояси на деня или празнични дни.
Необходими са адекватни мерки за намаляване и неутрализиране на рисковете за ефективното и ефикасно изпълнение на Спешната медицинска помощ. Сметната палата е отправила към министъра на здравеопазването 21 препоръки за подобряването й.