03.11.2010 г.

3.11.2010

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева и председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова се срещнаха с  председателя на Сметната палата на Република Словения Игор Шолтес.
На срещата в зала "Запад" на Народното събрание бяха   проф. Валери Димитров, председател на българската Сметна палата, и депутати от Комисията по бюджет и финанси.
Обсъдени бяха актуални въпроси на организацията, структурата и одитните практики на двете сметни палати.
Игор Шолтес обясни, че реформа, каквато в момента се предприема за българската Сметна палата с обсъждането на новия закон, в Словения е проведена още през 2001 година.


***
   СМЕТНА ПАЛАТА НА СЛОВЕНИЯ:

      Съгласно Конституцията на Република Словения, Сметната палата е върховният орган за контрол на държавния бюджет и всички публични средства. Сметната палата не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.  Нейната независимост се гарантира от Конституцията и Закона за Сметната палата в няколко аспекта:

    Сметната палата е напълно независима при упражняването на своите правомощия. Тя е отговорна за приемането на програма за дейността си. Нито един орган или институция могат да й възлагат задачи или да й дават указания за работата й. Съгласно Закона за Сметната палата депутатите и органите на Народното събрание, правителството, министрите и органите на местната власт могат да правят предложения за извършване на даден одит; от тези предложения Сметната палата избира за своята годишна одитна програма поне 5 предложения от Народното събрание - две от които са направени от опозицията и поне две от работните органи на парламента. Сметната палата може също така по своя преценка да включва в работната си програма предложения на гражданите – този източник на информация се захранва от публикации в средствата за масово осведомяване и организациите на гражданското общество.

    Сметната палата внася свой финансов план в Народното събрание, което одобрява исканите средства. Сметната палата е независим разпоредител с бюджетни средства, които съставляват отделна (специална) част на бюджета. Но тя трябва да изразходва тези средства в съответствие с разпоредбите на закона за изпълнението на бюджета.

        Законът за Сметната палата съдържа следните разпоредби във връзка с функционирането на Сметната палата:

    Определяне на работните методи и одитни процедури;
    Правни инструменти за осигуряване на отчетност и за освобождаване на членовете на Сметната палата, главните държавни одитори  и одиторите;
    Отчетността на Сметната палата пред Народното събрание и обществото за изпълнението на нейните задачи; тя има правото и задължението да докладва одитните констатации;
    Финансовите отчети на Сметната палата се одитират от одитор, определен от Народното събрание.

Права и отговорности
Законът за Сметната палата предоставя правомощия на палатата да одитира всяка извършена дейност, както и дейност по планирани операции на ползвателите на публични средства.  

Съгласно закона, ползвател на публични средства е:
    публична или частна организация, създадена със закон, ако тя получава помощ от бюджета на ЕС, държавния бюджет или бюджета на местната власт;
    концесионер; търговско дружество, банка или застрахователно дружество, в което държавата или местната власт държат главния дял от капитала;
    физически лица, които получават помощ от бюджета на ЕС, държавния бюджет  или от бюджета на местната власт; предоставят публични услуги или осигуряват публични стоки на базата на концесионен договор.

Съгласно закона, одитирането на операции означава получаването на уместни и достатъчни данни за да се изрази становище по операциите:

    одит на редовността на операциите означава получаването на уместни и достатъчни данни, за да се изрази становище относно съответствието на операциите на наредбите (регламентите) и указанията, които ползвателите на публични средства трябва да следват при изразходването им;
    одит на ефикасността на операциите означава получаването на уместни и достатъчни данни за да се изрази становище за ефективността на разходите,  становище за ефикасността или становище за успешното извършване на операциите.

Становището на Сметната палата трябва да се вземе предвид от всеки държавен орган, орган на местната власт или ползвател на публични средства.Една от главните задачи на Сметната палата е да предоставя съвети на ползвателите на публични средства. В допълнение към правомощията на Сметната палата, тя има задължения, определени в Закона за Сметната палата и други закони и регламенти, например Закона за политическите партии и Закона за изборите. В съответствие със Закона за Сметната палата, всяка година институцията одитира:

    изпълнението на държавния бюджет;
    националната здравноосигурителна каса;
    националния осигурителен институт;
    общини;
    търговски и нетърговски дружества, предоставящи публични услуги.

Сметната палата е задължена да представя на Народното събрание годишен доклад за дейността си.

Организация на Сметната палата
    Сметната палата има трима членове: президента и двама заместник-президенти. Те се избират за срок от 9 години по предложение на президента на Републиката от Народното събрание с тайно гласуване. Президентът и двамата му заместници съставляват Сената на Сметната палата. Членовете могат да бъдат освобождавани преди изтичането на мандата им само в случаите, регламентирани от Закона за Сметната палата.

Членове на Сметната палата са:
Игор Шолтес, президент;
Томаш Весел, първи заместник-президент;
Зоран Младенович, втори заместник-президент
      
    Сметната палата има максимален брой от 6 главни (върховни) държавни одитори, които ръководят одитни отделения и секретарят на Сметната палата, който ръководи администрацията. Те имат статут на държавни чиновници и се назначават от президента на Сметната палата за срок от 9 години.

Членовете, главните държавни одитори и секретарят на Сметната палата могат да кандидатстват за тази позиция няколко пъти, т.е. нямат ограничения за преизбиране на съответната длъжност.
    Сметната палата разполага със 136 души персонал, от които 72% са одитори.
Изпълнението на задачите на Сметната палата изисква професионални умения. Поради това 71 % са с университетско образование, 17 % имат магистърска или докторска степен и само 12% са със средно образование.

    Одиторите на Сметната палата са главно икономисти и юристи. Сред тях има, обаче, и социолози, експерти по информационни технологии, математици и агрономи. Те могат да одитират използването на публични средства, защото имат добри познания по публична администрация и одитни умения. В извършването на одити могат да се канят и външни експерти, включително чуждестранни граждани.

    Развитието на професията на външния одитор е една от целите на Сметната палата. Тя осигурява обучение и издава сертификати за: държавен одитор и сертифициран държавен одитор. Понастоящем в Словения има 88 държавни одитори, от които 49 или 56% са заети в Сметната палата на Словения.