Дейността на Висшата атестационна комисия не е ефективна и ефикасна, установи одит на Сметната палата
06.12.2010 г.
6.12.2010 г.
Сметната палата извърши одит на дейността на Висшата атестационна комисия (ВАК) за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г.
Анализирани са резултатите от дейността на ВАК по даване на научни степени и научни звания. Анализът е извършен въз основа на одитна извадка от 948 процедури, което е 30 на сто от всички проведени процедури.
ВАК се състои от президиум и научни комисии по отделни научни области или специалности, съставите на които се назначават от премиера за срок от три години. ВАК издава дипломи за научни степени - доктор и доктор на науките, и свидетелства за научните звания - ст.н. с. ІІ ст., доцент и ст.н.с. І степен, професор. Научните степени и научните звания се дават от научните комисии, а при възникнали спорове от Президиума на ВАК. Президиумът определя кои научни съвети на научни организации, по кои области на науката могат да провеждат защита на дисертационни трудове и избори за хабилитиране на научни работници. Президиумът на ВАК може да даде такива права и на специализирани научни съвети, чиито състави утвърждава.
Основни изводи от одита:
Условията и редът за движение на процедурите за присъждане на научни степени и научни звания не са актуализирани през последните 20 години, поради което не са постигнати в достатъчна степен ефективност и ефикасност при отчитането и управлението на дейността.
Действащата нормативна и вътрешно-нормативна уредба съдържа редица противоречия и недостатъци и затруднява дейността на ВАК.
Ограничена е възможността на научните организации за провеждане на собствена научна политика при подбор на кадрите, с което се накърнява тяхната автономност. При назначаването на професорите, доцентите, старши научните сътрудници при избора им основна роля има ВАК, като на практика посочва с избора кой от кандидатите следва да заема съответната длъжност. При условие, че в конкурс за научната длъжност, обявен от научна организация, участват повече кандидати, отколкото броят на обявените места, и научният съвет предлага само на част от кандидатите да се даде научно звание, то от закона не става ясно по какъв начин може да се продължи процедурата. Ако в процедурата участва само един кандидат, такова противоречие не възниква.
Президиумът на ВАК не е упражнил ефективен контрол за разработване, приемане и актуализиране на препоръчителните критерии за оценка на кандидатите за научни степени и научни звания за всички области на науката, както и за внасяне на единство в критериите за даване на научни степени и научни звания.
Не са осигурени в достатъчна степен прозрачност и публичност на осъществяваната от ВАК дейност.
Няма приети и оповестени общи критерии за даване на научни степени и научни звания, на база на които да са конкретизирани критериите в отделните области на науката.
Президиумът на ВАК заседава нерегулярно, въпреки че по правилник трябва да прави заседания 2 пъти месечно. Създадена е практика за провеждане на заседания в един и същи ден, като едно заседание е прекъсвано за кратка почивка и са оформени два протокола. По този начин са получавани двойни хонорари от членовете на ПВАК.
При прегледа на процедурите в научните комисии за даване на научни степени и звания са установени пропуски и нарушения на вътрешните правила. Сред тях е създадената е практика докладчик по процедурата в съответната научна комисия да е неин член, научен секретар, а често и председателят й, въпреки че само член на комисия може да бъде докладчик по изключение след мотивирано нейно решение. В досиетата няма мотивирано решение за избора на докладчика. При отказ за даване на научна степен или научно звание не могат да се видят разискванията и мотивите или ако има мотиви, те са много кратки и неясни.
Не са съставяни и не са представяни в Министерския съвет годишни доклади за дейността на ВАК за 2008 г. и 2009 г., с което не са спазени разпоредбите на чл. 52 от Закона за администрация, съгласно който председателят на държавната комисия представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността й.
Липсата на: мониторинг на дейността; анализи и оценки при докладването; публичност и прозрачност на осъществяваната дейност, не създават в достатъчна степен условия за нейната ефективност. Не са създадени документи за упражнен контрол, не са установени начинът, периодите, резултатите от контрола върху работата на общата и специализирана администрация. Не е използван контролът като вътрешен инструмент за подобряване на качеството на осъществяваната дейност от ВАК, чрез който да се отчете постигнатото, да се установят тенденциите и добрите практики, както и областите на затруднения и слабости.
Няма единно становище относно научната степен “доктор” - дали е само научна или образователна и научна степен. Съгласно Закона за научните степени и научните звания, който е от 1972 г. и е актуализиран през 2000-та г., научните степени са – доктор и доктор на науките, докторската степен се разглежда като научна степен “доктор”. В правилника за приложение на закона научната степен е “кандидат на науките”. В Закона за висшето образование и в Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторанти “доктор” е образователна и научна степен.
Сметната палата извърши одит на дейността на Висшата атестационна комисия (ВАК) за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г.
Анализирани са резултатите от дейността на ВАК по даване на научни степени и научни звания. Анализът е извършен въз основа на одитна извадка от 948 процедури, което е 30 на сто от всички проведени процедури.
ВАК се състои от президиум и научни комисии по отделни научни области или специалности, съставите на които се назначават от премиера за срок от три години. ВАК издава дипломи за научни степени - доктор и доктор на науките, и свидетелства за научните звания - ст.н. с. ІІ ст., доцент и ст.н.с. І степен, професор. Научните степени и научните звания се дават от научните комисии, а при възникнали спорове от Президиума на ВАК. Президиумът определя кои научни съвети на научни организации, по кои области на науката могат да провеждат защита на дисертационни трудове и избори за хабилитиране на научни работници. Президиумът на ВАК може да даде такива права и на специализирани научни съвети, чиито състави утвърждава.
Основни изводи от одита:
Условията и редът за движение на процедурите за присъждане на научни степени и научни звания не са актуализирани през последните 20 години, поради което не са постигнати в достатъчна степен ефективност и ефикасност при отчитането и управлението на дейността.
Действащата нормативна и вътрешно-нормативна уредба съдържа редица противоречия и недостатъци и затруднява дейността на ВАК.
Ограничена е възможността на научните организации за провеждане на собствена научна политика при подбор на кадрите, с което се накърнява тяхната автономност. При назначаването на професорите, доцентите, старши научните сътрудници при избора им основна роля има ВАК, като на практика посочва с избора кой от кандидатите следва да заема съответната длъжност. При условие, че в конкурс за научната длъжност, обявен от научна организация, участват повече кандидати, отколкото броят на обявените места, и научният съвет предлага само на част от кандидатите да се даде научно звание, то от закона не става ясно по какъв начин може да се продължи процедурата. Ако в процедурата участва само един кандидат, такова противоречие не възниква.
Президиумът на ВАК не е упражнил ефективен контрол за разработване, приемане и актуализиране на препоръчителните критерии за оценка на кандидатите за научни степени и научни звания за всички области на науката, както и за внасяне на единство в критериите за даване на научни степени и научни звания.
Не са осигурени в достатъчна степен прозрачност и публичност на осъществяваната от ВАК дейност.
Няма приети и оповестени общи критерии за даване на научни степени и научни звания, на база на които да са конкретизирани критериите в отделните области на науката.
Президиумът на ВАК заседава нерегулярно, въпреки че по правилник трябва да прави заседания 2 пъти месечно. Създадена е практика за провеждане на заседания в един и същи ден, като едно заседание е прекъсвано за кратка почивка и са оформени два протокола. По този начин са получавани двойни хонорари от членовете на ПВАК.
При прегледа на процедурите в научните комисии за даване на научни степени и звания са установени пропуски и нарушения на вътрешните правила. Сред тях е създадената е практика докладчик по процедурата в съответната научна комисия да е неин член, научен секретар, а често и председателят й, въпреки че само член на комисия може да бъде докладчик по изключение след мотивирано нейно решение. В досиетата няма мотивирано решение за избора на докладчика. При отказ за даване на научна степен или научно звание не могат да се видят разискванията и мотивите или ако има мотиви, те са много кратки и неясни.
Не са съставяни и не са представяни в Министерския съвет годишни доклади за дейността на ВАК за 2008 г. и 2009 г., с което не са спазени разпоредбите на чл. 52 от Закона за администрация, съгласно който председателят на държавната комисия представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността й.
Липсата на: мониторинг на дейността; анализи и оценки при докладването; публичност и прозрачност на осъществяваната дейност, не създават в достатъчна степен условия за нейната ефективност. Не са създадени документи за упражнен контрол, не са установени начинът, периодите, резултатите от контрола върху работата на общата и специализирана администрация. Не е използван контролът като вътрешен инструмент за подобряване на качеството на осъществяваната дейност от ВАК, чрез който да се отчете постигнатото, да се установят тенденциите и добрите практики, както и областите на затруднения и слабости.
Няма единно становище относно научната степен “доктор” - дали е само научна или образователна и научна степен. Съгласно Закона за научните степени и научните звания, който е от 1972 г. и е актуализиран през 2000-та г., научните степени са – доктор и доктор на науките, докторската степен се разглежда като научна степен “доктор”. В правилника за приложение на закона научната степен е “кандидат на науките”. В Закона за висшето образование и в Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторанти “доктор” е образователна и научна степен.