Държавата санира над 130 хил. жилища за 2 млрд. лв., обновените сгради са 1970

2022 сключени договора за целево финансиране, което е 38 на сто от подадените 5 333 искания, изпълнени проекти в 152 населени места в 143 общини, ангажирани 1 800 външни изпълнители и 153 сигнала в МРРБ за некачествено изпълнение на строително-монтажни работи.  Към края на септември 2024 г. е постигнато подобряване на енергийната ефективност на 1970 сгради или 98 на сто от сградите, за които има сключени договори за целево финансиране. Въведените в експлоатация обновени сгради са 1 958, с над 131 700 жилища. Това установи одит на изпълнението на Сметната палата на най-мащабната програма за обновяване на жилищния сграден фонд у нас - Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Одитирана организация е само Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е координатор по изпълнение на програмата. Основни действащи лица по изпълнение на проектите са кметовете и областните управители.

Финансовият ресурс на програмата възлиза на 2 млрд. лв. За 52 сгради, за които има сключени договори за целево финансиране, но липсва ресурс, от МРРБ са предприети действия за стартиране на друга процедура и през 2024 г. са сключени споразумения за трансфер за 91,4 млн. лв. в полза на общините, на територията на които сградите се намират. Така от всички 2022 сгради, за които има сключени договори за целево финансиране, ще бъдат обновени 2018, като за 4 сгради санирането няма да бъде извършено поради конструктивни проблеми.                 

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (Програмата) е разработена и приета в изпълнение на Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 Ефектът от програмата цели не само подобряване на жилищната инфраструктура и облика на градовете чрез удължаване на живота на сградите, но и икономически и социални ефекти чрез допълнителна заетост.

В хода на изпълнение на Програмата са предприети действия и се допълват и прецизират указания и нормативни документи за по-добър контрол и повишаване на финансовата дисциплина. Сред тях са изискванията за допустимите сгради и дейности, въвеждане на референтни стойности за обществените поръчки за дейностите по обновяване на сградите, извършването на проверки и поддържане на актуална информация от отговорната дирекция в МРРБ за техническото и финансово изпълнение и др.

Чрез включване на Българската банка за развитие е осигурено оборотно финансиране за външните изпълнители.

Програмата в цифри

По Програмата са сключени 2 022 броя договора за целево финансиране, като от тях 1 725 договора - през 2015 г., 296 договора - през 2016 г.  и 1 договор - през 2017 г. Обновената площ в жилищните сгради към 30.09.2024 г. е общо 11,3 млн. кв. м.С най-голям интерес и активност като заявени искания за финансиране са областите Хасково, Бургас, Благоевград, Пловдив,  Стара Загора, Пазарджик, Софийска, Габрово и др.

По Програмата към 30.09.2024 г. е усвоен 99 на сто от общия финансов ресурс  - в размер на 1,973 млрд. лв.

В Програмата са ангажирани 1 800 броя различни външни изпълнители - търговски дружества и физически лица, с които са сключени договори по фаза 1 (техническо и енергийно обследване), на стойност 52,3 млн. лв., и по фаза 2 (проектиране, СМР, оценка на съответствието на инвестиционния проект, строителен надзор и инвеститорски контрол) на стойност – 1,928 млрд. лв. 

Основният брой договори с външни изпълнители по фаза 1 са сключени през 2015 г. и 2016 г.  - 96 на сто, а по фаза 2 са през 2016 г. и 2017 г. – 80 на сто.

Изпълнението на Програмата има ефект и върху приходите в държавния бюджет, като стойността на начисления ДДС за периода от 02.02.2015 г. до 30.09.2024 г. е в размер на близо 400 млн. лв. 

Общата сума на начислените неустойки във връзка с неизпълнени клаузи по сключените договори с външни изпълнители за целия период на Програмата е в размер на 821,6 хил. лв., като най-големи са неустойките в Плевен и Стара Загора.

В одитния доклад

СМЕТНАТА ПАЛАТА КОНСТАТИРА ПРОПУСКИ,

които се дължат преди всичко на децентрализирания модел и националния обхват, сложността и комплексността на изпълняваните дейности, големият брой участници изисква динамично управление на процесите. От МРРБ са давани насоки и допълнителни указания към кметовете на общини и областните управители за по-ефективна координация и правилното прилагане на нормативните изисквания. Предвид липсата на опит с подобни мащабни национални програми, в МРРБ са допуснати пропуски, част от които са идентифицирани и преодолени, а други се наблюдават и към момента на завършване на одита и за тях са дадени препоръки към министъра на регионалното развитие и благоустройството. (всички констатации – в целия доклад)

• В нормативните документи не са изрично определени недопустимите дейности и разходи за финансиране, което води в някои случаи до договаряне от общините на дейности, които няма да се финансират по Програмата.

• Липсват конкретни изисквания към общините и областните управители по организацията на документацията и досиетата и затова всяка община и областна администрация има своя практика за документиране, създаване на досиета, архивиране и съхраняване на информация и документи за отделните процеси и етапи.

• Не е разработена интегрирана информационна система, обхващаща цялостния процес, в т.ч. документацията и данни за напредъка по етапите, чрез която да се дигитализира пълната информация по Програмата. Като резултат не може да се осигури актуалност, точност и пълнота на данните за вземане на информирани управленски решения и за проследимост на изпълнението.

Сигнали за некачествено изпълнение

От началото на 2016 г. до края на ноември 2024 г. в дирекция „Жилищна политика“ на МРРБ са постъпили 153 сигнала за некачествено изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) по Програмата на територията на 48 общини. Те са изпращани по компетентност на общинската администрация или на Дирекция национален строителен контрол.

Извършени проверки на изпълняваните програми/проекти

• От МРРБ

От дирекция „Жилищна политика“ са осъществени проверки за допустимостта на финансиране на дейностите, индивидуални проверки на сгради съвместно с ДНСК, документални проверки в общинските и районни администрации и проверки по сигнали и жалби. Липсва обаче пълна и систематизирана информация за проверките, извършени от дирекцията - основание, констатации, предписания  и наложена финансова корекция към общината при необходимост. 

• От ДНСК

През 2016 г. след получени сигнали и жалби в МРРБ, министърът на регионалното развитие и благоустройството е информирал ДНСК и е поискал проверка за некачествено изпълнение на СМР и проверка на сгради в процес на реализация с цел превантивен контрол в 42 населени места по приложени списъци. От проверените 70 строежа, при 64 не са констатирани нарушения на ЗУТ и подзаконовите актове. На 6 строежа са констатирани отклонения при извършване на СМР.

През 2017 г. от МРРБ са предприети действия за проверка дали са влагани топлоизолационни продукти от румънски производител, неотговарящи на декларирания клас по реакция на огън. С писмо е изискано от кметовете на общини да декларират експлоатационните показатели на основния топлоизолационен продукт, като за 31 сгради не са изпратени декларации. Информирано е ръководството на ДНСК за извършване на проверка на тези сгради по приложен списък. При извършените проверки не са установени отклонения, като е посочено, че полагането на хидроизолация ще е обект на нова задълбочена проверка, независимо от категорията на сградите.  

През 2018 г. от РДНСК са проверени 180 сгради на територията на страната. Проверките са извършени на място и по документи. Дадени са нареждания за предприемане на законови действия по започнато строителство без необходимите строителни книжа, за отстраняване на допуснатите дефекти и нарушения, свързани с некачествено изпълнени СМР по полагане на хидроизолациите на покривите на сградите, както и за упражняване на постоянен контрол от районните структури на ДНСК. 

По инициативи на МРРБ, от ДНСК чрез регионалните си дирекции и отдели са извършени 2 076 текущи проверки, като отклонения са установени само в 23 констативни протокола, което е 1 на сто.

Енергийна ефективност на програмата

Очакваната икономия на енергия на обновените жилищни сгради по Програмата възлиза на 943 208,01 MWh/годишно.  Средно санираните сгради показват намаление на енергийното потребление между 30 и 60 на сто. Точният процент зависи от първоначалното състояние на сградата и степента на изпълнените мерки.

С намаляването на енергийното потребление се очаква и намаляване на емисиите на парникови газове в размер на 317 ktCO2/годишно. При създаването на Програмата и нейното изпълнение обаче не е предвидено да се наблюдава постигнатото спестяване на енергия за всяка обновена сграда. Не се наблюдава и отчита от МРРБ и статистика за финансовите спестявания за домакинствата - пряк резултат от подобрената изолация, за да може да се оцени ефектът на Програмата.

Дадени са 4 препоръки на министъра на регионалното развитие и благоустрoйството, които трябва да бъдат изпълнени до 31.01.2026 г.

…

*Данните са от Регистъра за общия напредък, който МРРБ поддържа. Установява се несъответствие в размер на 70 196,3 лв.  между данните за поетия ангажимент, получени от ББР  и  поддържания от МРРБ регистър, поради проблемите, свързани с пропуските в регламентирането на обмена на информация между участниците в процеса и  липсата на интегрирана информационна система.

ТО – техническо обследване;  ОЕЕ – обследване на енергийна ефективност