10.01.2013

Българската Сметна палата взе участие в съвместен координиран одит   „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?” Партньори в него са върховните одитни институции от осем европейски държави: освен България това са Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата. ВОИ на Унгария е наблюдател по проекта.

Целта на този одит е да се види до каква степен правителствата са подготвени за климатичните промени, като се направи оценка как се осъществяват адаптационните политики и действия на национално равнище в Европа и как се идентифицират предизвикателствата, свързани с адаптирането към изменението в климата и се направят общи заключения и препоръки.

Ето резюме от общия доклад от съвместния координиран одит:

В момента в Европа промените в климата са признати за един от основните екологични проблеми. Климатичните промени влияят върху околната среда, обществото и гражданите, като оказват въздействие върху европейската икономика.

Температурите се повишават и Европа се затопля по-бързо от осредненото за света. Оценките на Европейската агенция по околна среда показват, че глобалната средна температура ще нарасне между 1,8 градуса по Целзий и 4 градуса по Целзий през това столетие и нарастването на температурата в Европа се очаква да бъде по-високо от средната глобална температура. Повишените температури се асоциират с изменения във валежните модели, топене на ледниците и намаляване на снежната покривка, както и с изменение на морското равнище. Водните ресурси, сухоземните и водните екосистеми и биологичното разнообразие, включително земеделието и горското стопанство, ще бъдат засегнати от тези промени.
Променящият се климат оказва влияние за проявлението на екстремни явления като бури, наводнения, суши и горещи вълни. Екстремните явления имат сериозно въздействие върху обществото и водят до икономически загуби. Последните разчети на IPCC показват, че някои от тези екстремни явления могат да възникват с по-висока честота и/или с повишена интензивност.
Уязвимите области и сектори значително се различават в различните части на Европа, като най-засегнати се очаква да бъдат страните от Средиземноморския басейн, Северозападна, Централна и Източна Европа и Арктика.

България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания и случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Очакванията са за намаляване на годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха, като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка. Това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие. Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.

Въпреки действията, предприети от правителствата през последните две десетилетия за намаляване на антропогенните емисии от парникови газове и ограничаване на свързаното с тях увеличаване на температурата, някои неизбежни климатични промени се предвижда да съществуват и в бъдеще.
Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове, като запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса по Целзий. Дори нарастването на средната температура от 2 градуса е свързано с някои тежки въздействия върху обществото, екосистемите и икономиката.
Последните сценарии обаче показват, че тази цел - за 2 градуса, най-вероятно няма да бъде постигната. Затова осъществяването на ефективна адаптационна политика е от решаващо значение за намаляване на текущите и бъдещи негативни влияния върху климатичните промени.
Тъй като последствията от климатичните промени се различават съществено в различните региони на Европа, необходимо е да бъдат разработени ефективни адаптационни мерки за нуждите на всеки регион и за специфичните предизвикателства. Сектори като енергетика, горско стопанство, земеделие и туризъм ще бъдат силно засегнати от промените в климата. Нещо повече, климатичните промени ще имат значително влияние върху критичната инфраструктура, особено в областта на транспорта и водоснабдяването, както и върху уязвимите групи от обществото.

Проучванията показват, че адекватната адаптация е икономически, социално и екологично устойчива и е възможно да е много по-евтина от бездействието. Проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС оценява годишната загуба от БВП между 20 и 65 милиарда евро при нарастване на температурата съответно с 2.5 градуса по Целзий и 5.4 градуса по Целзий, без адаптиране към климатичните промени.

Общият одитен доклад е базиран на осем индивидуални национални одитни доклада от участващите ВОИ и фактологично изследване на Европейската сметна палата. Националните одити разкриват, че страните, оценявани в общия доклад, са в ранния етап за адаптиране към измененията на климата.

Националните одити разкриват, че до приключването на националните одити само две от осем страни са разработили всеобхватни адаптационни стратегии.
    
В повечето страни са установени слабости в координацията на адаптацията. Липсват също оценки за стойността на въздействията от климатичните промени или адаптационните мерки в политическите документи. Това увеличава риска климатичните промени и проблемите за адаптацията да не са достатъчно засегнати в процеса по вземане на решения.

Съвместният одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата и не предприемат адекватни действия за справяне с неизбежните негативни ефекти от тях.

Препоръчано е:

- страните да използват адекватни оценки на риска и уязвимостта при определяне на политиките и да вземат предвид последствията от вероятните сценарии при изменение на климата с по-висока очаквана температура от сценария за увеличаване на температурата с 2 градуса по Целзий;
- да бъдат разработени и изпълнявани на национално равнище адаптационни стратегии и планове за действие;
- стратегиите ясно да определят сроковете за изпълнение и задачите и отговорностите на всички участници;
- правителствата да осигурят координирана адаптационна политика и нейното изпълнение;
- правителствата да се запознаят до възможната и разумна степен с разходите и ползите от последствията от климатичните промени и адаптационните мерки за осигуряване на ефективното им изпълнение.

Общият доклад от одита е публикуван на интернет страницата на Работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ www.eurosaiwgea.org и на страницата на Сметната палата на английски език.
    
Окончателният одитен доклад от одита на изпълнението на адаптационните мерки на правителството на Република България във връзка с изменението в климата за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи бе публикуван през април 2012 г.
            
***
    Адаптацията представлява приспособяване на природните системи и човека към фактически или очаквани климатични промени на климата или към последствията от това изменение. Приспособяването може да смекчи вредите от измененията в климата или да допринесе за оползотворяването на възникнали благоприятни възможности. Приспособяването може да бъде спонтанно или планово в отговор на настъпването на промени в климатичните условия или в очакване на тяхното настъпване.

За да се събере и оцени съпоставима информация за мерките на националните правителства, партниращите ВОИ подготвиха обща рамка за определяне на одитните проблеми и съответстващите им одитни въпроси, които да бъдат разгледани при националните одити. Пет основни проблема са идентифицирани от ВОИ като важни за оценката на мерките на правителствата за адаптация към климатичните промени, а именно оценка на риска и уязвимостта, стратегически документи, координация, изпълнение на адаптационни мерки от правителствата и потенциалните резултати и въздействия от адаптационните политики и мерки.

Върховните одитни институции (ВОИ), каквато за България е Сметната палата, имат важна роля за ефикасното и ефективно осъществяване на правителствената политика чрез извършване на независими одити на предприетите мерки и действия за нейното изпълнение. Международната организация на ВОИ (ИНТОСАЙ) е професионална организация, която има за цел да осигури подкрепа за развитието и обменът на знания между ВОИ, да се подобри одитът на публичния сектор и да се повишат професионалния капацитет, репутацията и влиянието в техните страни на членуващите повече от 190 ВОИ. Регионалната професионална организация на ВОИ за Европа е ЕВРОСАЙ. Сметната палата на България е член на двете организации от 2001 г.
В рамките на ЕВРОСАЙ е създадена Работната група по одит на околната среда (РГООС) (EUROSAI WGEA). Дейността на работната група е насочена към повишаване на капацитета на ВОИ да одитират изпълнението на правителствените политики в областта на околната среда, подкрепа на сътрудничеството и обмена на знания и опит между ВОИ в тази област.
Партниращите си ВОИ осъзнават важността от извършване на този одит в рамките на Работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ и ролята на Секретариата като координатор, ръководител на проекта и основен участник, отговорен за съставянето на общия доклад. Преди официалното му публикуване, общият доклад е предоставен за оценка от външни проверители.

Общият доклад е изготвен от Секретариата на Работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ, подпомаган от работна група, съставена от представители на всички участващи ВОИ.