15.10.2014

Сметната палата на Република България  извърши одит на дейността на държавните органи по превенция и реакция при възникване на горски пожари. Одитът е част от международен координиран одит, в който участват и Върховните одитни институции на Украйна и Русия, като координатор на проекта е Сметната палата на Русия.

От 13 до 15 октомври 2014 г. българската Сметна палата е домакин на Среща по международния координиран одит на средствата, предназначени за предупреждение и ликвидация на природните пожари, осъществяван между ВОИ на България, Русия и Украйна. На срещата бяха обсъдени резултатите от националните одити, които ще бъдат включени в съвместен доклад на участниците в одита. Срещата бе открита от доц. д-р Евгения Пенкова, член на Сметната палата.

Решението за извършването на  одита е взето през 2012 г. на Годишната среща на Специалната работна група за одит на средствата, предназначени за ликвидиране на последиците от бедствия и аварии на ЕВРОСАЙ, член на която е и Сметната палата на Република България.

Българската Сметна палата оцени при одита си действията по превенция и реакция при възникване на горските пожари на държавните органи в лицето на Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите и Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на вътрешните работи по превенция и реакция при възникване на горски пожари през периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г.

По-важните констатации и оценки, формирани в резултат на извършения одит  са:

През одитирания период дейностите по превенция и реакция при възникване на горските пожари се осъществяват в условията на променяща се нормативна уредба и забавяне при приемането на подзаконовата нормативна рамка, с което не са осигурени необходимите предпоставки за ефективното им изпълнение.

Не е изготвен Стратегически план за развитие на горския сектор, обхващащ периода 2012-2015 г.,  поради промяната в концепцията за управление и контрол на горския сектор в България през 2011 г.

Липсват горскостопански планове за приблизително 60 на сто от горските територии, собственост на частни физически и юридически лица, което поражда рискове за ефективната защита на българските гори от пожари.

Налице е забавяне в процеса на анализ, оценка и картографиране на рисковете от горски пожари, което крие риск от финансови рестрикции за българската държава, тъй като това е едно от предварителните условия за новия програмен период 2014-2020 г. Към края на одитирания период няма утвърдена методика и не са извършени анализ и оценка на рисковете от горски пожари. Не е определено структурно звено в рамките на Министерството на земеделието и храните и/или Изпълнителната агенция по горите, което да отговаря за извършването на анализ и оценка на рисковете от горски пожари и по-нататъшното им картографиране.

Със стартиралото изграждане на нова Система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението, е  осигурено оповестяването едва на 35 на сто от населението. За оповестяване на останалите 65 на сто от населението се разчита на старата сиренна система, която е с изчерпан експлоатационен капацитет. Автоматични системи за откриване и оповестяване при възникване на горски пожари са изградени само на 7 на сто от горските територии в страната. Ниската разделителна способност на изображенията, с които работи Центърът за аерокосмически наблюдения, периодичността на приемане и обработване на данните и зависимостта им от метеорологичните условия не могат да осигурят ранно откриване на горски пожари.

Формиран е  извод, че ранното откриване на пожарите е неефективно поради липсата на единна политика на национално ниво за полезността и приноса на автоматизираните наземни системи на регионално ниво и ограничените възможности за осигуряване на подходящи изображения и обработка на данните

С приемането през 2012 г. на Стратегия за развитие на доброволните формирования за защита при бедствия, пожари и други извънредни ситуации в
Република България за периода 2012-2020 г. и с промяната на нормативната база са създадени предпоставки за изграждане на ефективни доброволни формирования на територията на страната за осигуряване на общоприемливо ниво на защита на населението, но са налице редица трудности при изграждането и работата им.

  Към 31.12.2013 г. са регистрирани 136 доброволни формирования в 133 общини с 1920 доброволци. Доброволните формирования не разполагат със собствена техника за оперативно включване в дейностите по защита на населението. Осигуряването на доброволците с лични предпазни средства не е достатъчно.

Резултатите от проведеното от Сметната палата национално представително проучване на общественото мнение показват, че държавният орган, към който гражданите имат най-големи очаквания за превенцията и реакцията при горски пожари, е Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“. За превенция, на първо място гражданите разчитат на кмета на населеното място, като ролята на местната власт е надценена. Населението не разпознава в достатъчна степен държавните горски стопанства и Изпълнителна агенция по горите като ключови институции в превенцията на горските пожари. За адекватна реакция при възникване на горски пожари най-много очаквания има към Единния европейски номер за спешни повиквания 112.

Изследването показва, че по-значим е ефектът от реакциите на държавните органи при вече възникнали горски пожари, отколкото при тяхната превенция. В резултат на това е направен изводът, че по отношение на превенцията се налага преосмисляне на политиката и активизиране на действията на държавните органи, особено като се има предвид, че човешкият фактор е основна причина за възникване на горските пожари. Установена е необходимост от предприемането на адекватни мерки от отговорните институции за подобряване на информираността на населението относно недопускането и действията при възникване на горски пожари. Възрастовите характеристики на населението в селските райони и затрудненият достъп до интернет налагат промяна на способите на държавните органи за комуникация с населението, с оглед адекватна защита на горските територии от пожари. 

Въпреки  предприетите през одитирания период действия за осигуряване на  ефективна превенция и реакция при възникване на горските пожари, остава наложително да се обърне приоритетно внимание на анализа и оценката на рисковете от горски пожари, провеждането на единна политика за развитие и изграждане на национална система за наблюдение, превенция и охрана на горските територии, изготвянето на детайлна вътрешна регламентация на процесите в горския сектор и подобряване на комуникацията с населението.

В резултат на извършения одит  са дадени общо 18 препоръки  на министъра на вътрешните работи и на министъра на земеделието и храните.