26.03.2019

Животът на най-нежния български лирик Димчо Дебелянов е за кратко, но дълбоко свързан с Върховната сметна палата на България, където поетът прекарва последната година и три месеца, преди да отиде на фронта. Служителите на Сметната палата и останалите зрители аплодираха горещо на Благовещение на сцената на Народния театър постановката „Дебелянов и ангелите“ на Пловдивския драматичен театър.

Публиката на представлението имаше възможност да се запознае със специална изложба във фоайето на театъра, представяща непознати документи и писма от времето, в което поетът работи като докладчик в Сметната палата. Изложбата ще съпътства и всички следващи спектакли.

“…Пиша не от някое кафене‚ както почти винаги‚ а от канцеларията‚ като порядъчен и солиден чиновник. Пети ден как ходя в 8 часа на работа и излизам в 12‚ отивам пак в два и излизам в 6...Животът в канцеларията не прилича на тоя из улиците. Тука е и тихо‚ и скучно‚ и душно. За да бъда прав‚ трябва да кажа‚ че e топло‚ докато вън е много студено…”

През октомври 1914 г. Дебелянов е назначен за докладчик във Върховната сметна палата. Съгласно действащия тогава закон това става с указ на цар Фердинанд по предложение на председателя на палатата и въз основа на доклад на министъра на финансите. Докладчикът проверява дали са събрани всички приходи и са внесени в „държавното съкровище“ (хазната), направени ли са редовно всички разходи, има ли оправдателни документи, „няма ли негде суми, които да не са постъпили в хазната, или да не са употребени за каквото са предназначени“, се казва в тогавашния Закон за Върховната сметна палата.

За поета тези задължения са тежки, защото са далеч от поетичното му светоусещане. Той обаче приема чиновническата си участ, защото не може да си позволи да е безработен. Познати го срещат из софийските улици все забързан за работа.

В изложбата е представен именник на Димчо Дебелянов, попълнен саморъчно от големия ни поет при влизането му в Софийския университет. В него поетът е изписал данните, с които става студент през есента на 1907г. в Юридическия факултет на Софийския университет, след това и в Историко-филологическия факултет и се води за такъв до 1915 г., когато все още е на работа в одитната институция. Уникалният документ е дарение за Сметната палата от художника Иван Яхнаджиев, който го е съхранявал повече от 40 г.

Представен е също и Раздавателен списък на ведомостите на служителите за октомври 1914 г., в който Димчо Дебелянов се е разписал срещу месечна чиста сума от 196  лв. и 02 ст. като заплата.

Зрителите имаха възможност да видят и копие на дългоочакваната заповед за мобилизация на Дебелянов, написана от председателя на Върховната сметна палата: "Съобщава ви се, г-н Докладчик, че Вие се назначавате в разпореждане на началника на Рилска дивизия и трябва веднага да се отправите за местоназначението си..."

Показани са и две заявления на Дебелянов - за четири дни отпуска през март 1915 г. "за уреждане на важни домашни работи  в провинцията, както и за издаване на удостоверение, че е ползвал едномесечен отпуск по болест. Удостоверението трябва да му послужи пред военните власти. Пред тях той е трябвало да представи до 1 октомври диплома за висше образование, но посочва, че не му е възможно да спази срока, защото болестта му е попречила да готви университетски изпит. Копия от последните три документа са предоставени на Сметната палата от Централния държавен архив.