Сметната палата: Спешната помощ се нуждае от спешна помощ

spesh_220x165_fit_478b24840a
28.09.2015

Сметната палата извърши одит на изпълнението на дейността по оказване на спешна медицинска помощ за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2014 г. Предмет на одита е спешната медицинска помощ като елемент от цялостната система на здравеопазването в Република България, която се осъществява от 28 самостоятелни центрове за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и от спешните отделения към лечебните заведения.

През последните години близо една трета от населението ежегодно ползва спешна медицинска помощ. Търсенето й е засилено поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична медицинска помощ. Оказването й предизвиква постоянен висок интерес на обществото и поради много други системни проблеми, сред които: влошава се кадровата осигуреност, недостатъчна е квалификацията на персонала, нарушена е координацията между спешната помощ и останалите лечебни заведения.

Затова основният въпрос на одита е: ефективна и ефикасна ли е дейността по оказване на спешна медицинска помощ на пациентите?

Отговорът е: дейността по оказване на достъпна, качествена и своевременна спешна медицинска помощ не е ефективна и ефикасна.

Основите изводи от одита са:

Въпреки приетите стратегически документи, проблемите при спешната помощ се повтарят и са създадени предпоставки за забавяне на наложителните реформи в системата за спешна медицинска.

Териториалното разпределение на ЦСМП и филиалите към тях са в съответствие с административното деление на страната. Поради различни причини, като географско положение и инфраструктура, има неравнопоставеност за част от населението за времето на достъп до спешна медицинска помощ. По данни на Министерството на здравеопазването приблизително 58 на сто от населените места в страната са с време за достъп до филиал за СМП до 20 минути, а около 15 на сто от населените места са с време за достъп в диапазона над 30 минути. Обслужваното население в населени места, разположени в труднодостъпни и отдалечени райони, е около 211 000 души или 3 на сто от българските граждани и там често е проблем достигането на екипи на спешна помощ. Налага се актуализиране и въвеждане в действие на националната здравна карта, както и приемане на критерии и стандарти за териториално разпределение на структурите за спешна медицинска помощ.

Медицинският персонал в системата за спешна медицинска помощ на ЦСМП е  7 111 души, в рамките на които са формирани 357 мобилни екипа -75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Освен тях функционират и 167 стационарни екипи. Недостатъчен е интересът на лекарите без специалност да специализират „Спешна медицина“. Заплатите са неадекватни и недостатъчно мотивиращи за рисковите условия на труд и  високото напрежение.

Финансирането на дейността по оказване на спешна медицинска помощ се осъществява от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Средствата за издръжката на ЦСМП се планират по програма „Спешна медицинска помощ“ от програмния бюджет на министерството. Разходите по програмата нарастват значително за одитирания период. Докато през 2010 г. са изразходвани 76 903,5 хил. лв., за 2014 г. разходите възлизат на 122 672 хил. лв. или нарастването е с 60 на сто.

Размерът на публичните средства, изразходвани за спешна медицинска помощ, непрекъснато нараства и съставляват най-голям относителен дял в бюджета на Министерството на здравеопазването. Този дял се увеличава от 13 на сто през 2010 г. на 25,6 на сто към 30.06.2014 г. и на 30,7 на сто към 31.12.2014 г.

Спазени са нормативните изисквания за планиране, разпределение, изпълнение и отчитане на бюджета на Министерството на здравеопазването в частта за спешна медицинска помощ. Планирането на средствата за програма „Спешна медицинска помощ“ за одитирания период не е адекватно, независимо, че разходите по програмата заемат съществен дял от общите разходи по програмния бюджет на Министерството на здравеопазването. През всяка следваща година значително се увеличават отчетените разходи.

Липсват правила за определяне на критерии за оценка на ефективността на разходите по програмата. Не е създаден механизъм за планиране на разходите на ЦСМП, който адекватно да отчита техните обективни потребности с оглед оказването на качествена и своевременна спешна медицинска помощ.

 

През 2010 г. ЦСМП са разполагали общо с 399 автомобила, от които 326 санитарни и 73 други автомобила. В края на одитирания период автомобилите са 296 в т.ч. 266 санитарни и 30 други. Специализираният медицински транспорт и апаратурата, необходими за оказване на спешна медицинска помощ, са морално и физически остарели, което създава рискове за оказване на адекватна медицинска помощ. Няма разработени програма и единни критерии за тяхното обновяване. Не са разчетени достатъчно средства за обновяване на медицинския транспорт и апаратурата.

В края на 2014 г., извън одитирания период, са отпуснати допълнително 3 628 800 лв. по програма „Спешна медицинска помощ”, с които са купени 56 линейки и медицинска апаратура.

Не е решен проблемът със собствеността на сградния фонд, с който разполагат ЦСМП, което създава сериозни пречки при тяхното поддържане и обновяване.

Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 действа, но трябва да бъде доразвита и да осигури възможност за информационна свързаност и обмен на информация в реално време.

В дежурните екипи на тел. 112 няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Независимо от предприетите действия от Министерството на здравеопазването във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи са създадени предпоставки за допускане на грешки при предаването на повикванията към ЦСМП.

Липсва свързаност между информационните системи на ЦСМП и лечебните заведения и поради това не е възможна връзка в реално време между лекарите от спешната помощ и дежурните лекари в лечебното заведение. Не са създадени възможности за масово въвеждане и използване на телемедицината в процеса на оказване на спешна медицинска помощ, въпреки че са предприети действия.

В ЦСМП не е изградена действаща единна система за контрол на качеството на предоставената спешна медицинска помощ. Върху качеството и своевременността на оказаната спешна медицинска помощ на пациентите е осъществен системен контрол от Изпълнителната агенция „Медицински одит“. В близо половината от проверките, извършени от агенцията, са установени нарушения, свързани основно с неспазване на правото на пациента да получи своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ. Нарастват случаите на неудовлетвореност на пациентите от оказаната им помощ. 

Броят на изпълнените повиквания като основен показател за дейността на ЦСМП остава постоянно висок, наблюдава се увеличение на повикванията. Едновременно с това е очертана трайна тенденция на нарастване на издръжката и на средния разход за изпълнение на едно повикване/амбулаторен преглед. Не се наблюдава подобряване на показателите за изпълнение на дейността спрямо 2007-2008 г., когато от Сметната палата е извършен одит на спешната медицинска помощ.

Не е осигурена равномерна натовареност на екипите за оказване на спешна медицинска помощ в различните ЦСМП. Устойчива тенденция за висока натовареност, която се засилва в края на одитирания период, се наблюдава единствено в ЦСМП София-град. При останалите центрове натовареността е в рамките на средните за системата стойности.

 

От Министерството на здравеопазването са предприемани действия, в резултат на които нараства значително бюджетът за издръжка на дейността, увеличени са работните заплати на специалистите в системата, но те остават неадекватни спрямо тези в останалите лечебни заведения. Използвани са средства по оперативните програми за обучение на всички видове специалисти, работещи в ЦСМП.

Въпреки посоченото, не е приета визия и стратегия в дългосрочен план за развитие на спешната помощ, което е основен фактор за наличие на сериозни проблеми във всички елементи на системата – структура, осигуреност с достатъчен, квалифициран и с висока професионална компетентност персонал, наличие на специализиран транспорт и апаратура, отговарящи на съвременните изисквания за качество, адекватно заплащане и издръжка на дейностите, система за оценка на качеството и резултатите от дейността, ефективна координация между ЦСМП и останалите звена в системата на здравеопазването.

По време на одита е приета Концепция за развитите на системата за спешна медицинска помощ за периода 2014-2020 г., която предвижда мерки и дейности, изпълнението на които следва да осигури предпоставки за преодоляването на сериозните проблеми в системата и подобряване на резултатите от дейността по оказване на спешна медицинска помощ.

В резултат от одита Сметната палата дава 14 препоръки на министъра на здравеопазването.

x images

За коректното визуализиране на тази страница е препоръчителна минимална версия
Internet Explorer 8.


Моля обновете версията на Internet Explorer или използвайте друг браузър.