Образователната интеграция на деца и ученици от етническите малцинства не е ефективна

etn-obr_220x165_fit_478b24840a
20.10.2016

Сметната палата извърши одит на изпълнението „Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства“ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., чийто основен въпрос бе - ефективни ли са дейностите за постигането на тази интеграция.

Образователната интеграция е процес, насочен към осигуряване на равен достъп до качествено образование за всички деца и ученици, успешна социализация и съхраняване и развиване на културната идентичност. Осъществяването на този процес е ангажимент на цялата училищна общност. Трудно решими през годините са проблемите, отнасящи се до ромския етнос.

В миналото са създадени „сегрегирани училища“ в квартали с преобладаващо ромско население. Сега предпоставка за успешна образователна интеграция при сформирането на групите в детските градини и на паралелките в училищата е условието етническият състав на децата и учениците в тях да отразява пропорционално етнокултурните характеристики на населението в съответното селище.

По данни на НСИ от преброяването на населението българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8 на сто от всички граждани. Турската етническа група е втората по численост - 588 318 лица и  представлява 8,8 на сто, а ромите са третата по големина етническа група - 325 343 души, или 4,9 на сто от българските граждани.

При одита са проверени, анализирани и оценени механизмите за изпълнение на политиката в тази област в системата на образованието, а също и изпълнението на политиката от регионалните инспекторати по образованието и Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства.

Основният извод от одита е:

 Осъществените дейности за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства през периода 2012-2014 г. в системата на образованието не са достатъчно ефективни за постигането на поставените цели и планираните ефекти. Не са обединени усилията на всички заинтересовани институции и власти за постигане на ефективна и трайна образователна интеграция.

В същото време за тази цел са  финансирани дейности общо за над 26 млн. лв., от които 3,4 млн. лв. от бюджета на Центъра, над 21, 4 млн. лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и близо 1, 2 млн. лв. от други европейски източници.

Сред констатациите и оценките от одита са:

Формулираният приоритет на Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2010-2015) за „пълноценна интеграция на ромските деца и ученици чрез десегрегация на детските градини и училищата в обособените ромски квартали и създаване на условия за равен достъп до качествено образование извън тях“, не е изпълняван с ефективни дейности.

Въвеждана е целодневна организация на обучение, осигурявано е допълнително обучение за децата, на които българският не е майчин език. Но действащата законова и подзаконова нормативна уредба не е изчерпателна и не е предвиден държавен образователен стандарт с правила за образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Този въпрос ще се решава с новия образователен закон. 

Не са създадени условия за добра координация между дирекции, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, общини и структури, работещи по проблемите на образователната интеграция. Това пречи на обединяването и синхронизирането на усилията в цялостен интегриран подход за ефективност и устойчивост на резултатите.

Не е определен ред за събирането на данни за етническия произход на децата и учениците по проекти, финансирани от национални програми и със средства по три схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси

(ОПРЧР).  Това затруднява оценяването дали са постигнати целите и планираните ефекти. Например: За усвоените по схемите около 21,45 млн. лв. за периода 2012-2014г.  са посочени индикатори за изпълнение и за резултат – над 89 хиляди лица, участващи в мерки  за превенция на ранното отпадане от училище (деца, ученици, учители и родители) и близо 33 хиляди ученици, отново интегрирани в образователната система. Липсва обаче информация за броя на децата от етническите групи.

Не е ефективен контролът, осъществяван от регионалните инспекторати по образованието, за изпълнение на дейностите за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства.

Липсва адекватна система за оценяване на проектните предложения от Центъра и това поражда рискове за значителен субективизъм, развитие на корупционни практики, както и риск да бъдат финансирани проекти с участието на минимален брой деца и ученици от етническите малцинства. Например: В конкурсните процедури на Центъра в периода 2012-2014 г. няма конкретни изисквания към целевите групи - допустими са за финансиране всички деца и ученици, участващи в процеса на образователна интеграция, учители и родители. А в аналогична схема, финансирана по ОПРЧР, е предвидено най-малко 30 на сто от участниците във всеки проект да бъдат деца и ученици от етнически малцинствени групи, които отпадат или въобще не попадат в образователния процес. При подаване и отчитане на изпълнението на проектите в Центъра не са представяни доказателства за етническия състав на участниците в проекта, което допълнително ограничава възможностите за ефективен контрол дали средствата действително се изразходват за преодоляване на проблемите пред образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

Насоките за кандидатстване по конкурсните процедури на Центъра съдържат и субективни критерии и показатели за оценка. Например: За едно от проектните  предложения не става ясно по какъв начин е извършена оценката на въпроса и на каква база са поставени точките в  индивидуалните оценъчни таблици. Сериозни диспропорции има в оценката доколко необходими  и обосновани са предложените разходи и задоволително ли е съотношението между прогнозните разходи и очакваните резултати и др. 

За друг проект има съществена разлика между индивидуалните оценки на членовете на оценителната комисия. Аналогично е положението при показателите, показващи достатъчни ли са капацитетът на водещата организация и на партньора по проекта, съответствието на целите, ясно ли са дефинирани и стратегически избрани участниците в проекта, изпълним ли е планът за действие, където оценките варират от „задоволително“ до „много добро“. Една от индивидуалните оценъчни таблици е попълнена с молив, а останалите са омастилени, като са налице данни за поправка  на оценките.

Сметната палата е дала 3 препоръки към министъра на образованието и науката и 18 препоръки към Управителния съвет и директора на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства.

 

 

 

x images

За коректното визуализиране на тази страница е препоръчителна минимална версия
Internet Explorer 8.


Моля обновете версията на Internet Explorer или използвайте друг браузър.