България запазва позициите си на усвояване на евросредствата през 2019 г.

presentation-1-str-sai-2021_220x165_fit_478b24840a
15.02.2021

България е в златната среда в процеса на усвояване на евросредствата, особено в тази трудна ситуация, свързана с пандемията, когато при други държави се забелязва спад. Това заяви Илиана Иванова, член на Европейската сметна палата (ЕСП), при онлайн представянето на Годишния доклад на ЕСП за изпълнението на европейския бюджет през 2019 г. пред българската Сметна палата.

Сериозни нови предизвикателства, като пандемията и напускането на страна членка, началото на нов програмен период за европейския бюджет, съчетани с традиционните предизвикателства – мерките за климата, международната геополитическа и икономическа обстановка, създадоха сложна ситуация, в която ЕСП и националните палати имат голяма роля, каза Илиана Иванова.

През 2019 г. разходите на ЕС възлизат на над 159 млрд. евро, което е около 2 % от общия размер на публичните разходи на държавите членки на ЕС и около 1% от брутния национален доход на ЕС. Одитирани от ЕСП са около 126, 1 млрд. евро.

Одиторите на ЕСП констатират, че през 2019 г. общото равнище на нередностите през 2019 г. остава относително стабилно в сравнение с предходни години – 2,7%. Въпреки това обаче, за пръв път през последните няколко години те дават отрицателно становище относно разходите на ЕС. Това се дължи на факта, че в категорията „високорискови разходи“ плащанията са засегнати от твърде много грешки – 4,9 %, както и че нивото на грешки е широко разпространено. Високорискови са разходите, подлежащи на възстановяване, които в повечето случаи са и предмет на сложни правила, например в областта на сближаването и развитието на селските райони.

Кохезионната политика остава традиционно област, най-засегната от грешки – 4,4%. Плащанията касаят националните и регионални оперативни програми в държавите (Европейския фонд за регионално развитие, Социален и Кохезионен фонд). Най-честите причини за нередностите са недопустими за подпомагане проекти и нарушаване на правилата на провеждане на обществените поръчки. Сред причините за високия процент грешки е също и увеличаването на размера на средствата по областта. Високият риск показва също, че са необходими още усилия за по-добра ефективност на проверките на управляващите органи при предотвратяване и разкриване на нередности в разходите на бенефициентите.

Областта Конкурентноспособност също е засегната от висок процент грешки – 4%, причините са недопустими разходи и дискриминационни условия за подбор при обществени поръчки. При област Природни ресурси причините за грешки са сходни, като там се наблюдава спад на грешките и прагът на същественост е под 2% поради голям дял на преките плащания.

Важно е да се отбележи, че нито една грешка не е установена за България в областта на земеделието през 2019 г., а при област Кохезионна политика страната ни не е подлежала на проверка, посочи Илиана Иванова.

При подготовката на препоръките в доклада този път одиторите са се фокусирали не толкова върху изпълнението на всички правила в одитираните области, колкото върху навременната реакция и адекватния отговор на предизвикателствата, поставени от новите условия при пандемията. Предвид сложната обстановка, на одиторите от ЕСП се е наложило да реагират бързо и на исканията на Европейския парламент и Европейската комисия, като дадат становища по новите регламенти на ЕС.

Българската одитна институция също за много кратко време успя да отговори на предизвикателствата на новите условия, заяви председателят на българската Сметна палата Цветан Цветков. Българската сметна палата пренастрои работата си в електронна среда заради пандемията, най-вече по отношение на контрола на качеството на одитите, и промени програмата си за одитната дейност, като включи в нея одитите на мерките, свързани със преодоляването на кризата с COVID 19. Важно ще бъде обаче да проверим не само дали разходите са по предназначение, а дали са помогнали за икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на хората, посочи Цветан Цветков. Той поясни също, че българската одитна институция е успяла също да гарантира сигурността на информацията при новите дистанционни условия на работа.

 

 

x images

За коректното визуализиране на тази страница е препоръчителна минимална версия
Internet Explorer 8.


Моля обновете версията на Internet Explorer или използвайте друг браузър.