Сметната палата установи недостатъчно ефективен контрол на концесията за добив на златно-медно-пиритни руди от находище „Челопеч“

gold-bar_220x165_fit_478b24840a
27.07.2016

Сметната палата извърши одит на договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г.

Основният извод от одита е, че осъщественият контрол по изпълнението на договора за концесия за подземни богатства – златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, за периода 2011 г. - 2013 г., не е достатъчно ефективен.

Договорът за концесията е сключен за срок от 30 години и влиза в сила на 26.07.1999 г. До 2009 г. е изменян и допълван с четири допълнителни споразумения. Още с първото споразумение са променени изискванията, предвидени в решението на Министерския съвет за предоставяне на концесията, без негово предварително произнасяне – чрез предоговарянето са намалени значително средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията, променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така концедентът (българската държава) се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. щ.д.

През всяка година от срока на концесията концесионерът се задължава да заплаща на концедента годишно парично концесионно възнаграждение в размер на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда.

През 2007 г. методиката за определяне на концесионното възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството. През 2008 г. обаче е включена разпоредба, съгласно която концесионерите по сключени концесионни договори запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им. С въведената разпоредба на практика законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други условия.

При запазването на процентния размер – от 1,5 на сто, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера, концедентът е лишен от възможността да получи по-високо концесионно възнаграждение, което се отразява негативно на ползите за държавата, имайки предвид дългия срок на концесията. По вече сключените договори не се постига по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и концедента.

Концесионерът „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД е заплатил дължимото възнаграждение в размер и срок съгласно клаузите на договора. За одитирания период дължимото концесионно възнаграждение е над 22,6 млн. щ.д. или над 33, 8 млн. лв.

От концедента са внесени суми по бюджетите на общините, на територията на които е разположена концесионната площ: на община Челопеч – над 14, 7 млн. лв., и на община Чавдар – над 1,7 млн. лв.

За одитирания период реализираните инвестиции са в размер над 187,5 млн. щ. д.

Изпълнени са задълженията за представяне на банкови гаранции, но в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) няма създаден ред за приемане, регистриране, съхраняване на банковите гаранции по концесионните договори. След като няма ред за опазването на тези документи, в бъдеще концедентът няма да има възможност да контролира изпълнението на основни задължения на концесионера и това може да засегне финансовите му интереси.

Концесионерът изпълнява социалната програма, заложена в концесионния договор.

Контролът на изпълнението на договора е възложен на министъра на икономиката и енергетиката. В МИЕ е организирана и функционира дирекция „Природни ресурси и концесии” (ПРК), осигуряваща условия за осъществяването на дейностите по концесиониране. Честите структурни промени затрудняват постигането на устойчивост и приемственост при управлението на дирекцията и повишават риска за ефективното изпълнение на задачите й. Освен това не й достига административен капацитет на фона на нарастващ обем работа.

Създадена е и Комисия за контрол с представители от Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на околната среда и водите и МИЕ. За одитирания период съставът на комисията е променян четиринадесет пъти, което оказва негативно влияние върху контролната дейност и крие риск за изпълнението на концесионните договори.

Не са определени длъжностни лица с персонализирани отговорности, което създава възможност служители от дирекция „ПРК” да докладват за резултатите от извършения текущ контрол пред Комисия за контрол и същевременно да са нейни членове, оправомощени да приемат доклади и решения. През одитирания период председатели и членове на комисията са и ръководители и служители от дирекция „ПРК“. И към момента на одита председател на комисията е директорът на дирекция „ПРК“. По този начин се допуска припокриване на различни по вид отговорности и се компрометира контролът, упражняван от комисията върху дейността на длъжностните лица. Констативните протоколи по извършените конкретни проверки показват кои параметри на концесията са проверявани, но не съдържат информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущия контрол – това повишава риска за верността и достоверността на констатациите и оценките по изпълнението на договора.

От информацията за осъществения контрол през одитирания период не се създава увереност, че през 2011 г. и 2012 г. са извършвани проверки на място в обекта на концесия, както и че във връзка с осъществения текущ контрол стриктно са спазени изискванията на Вътрешните правила за работа на дирекция „ПРК” по отношение на проверка на представените документи от концесионера. Липсва информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущият контрол. Всичко това крие риск от формализирането на контролните функции и от ненавременно констатиране на евентуални неизпълнения по договора за концесия.

Осъществяваният текущ контрол в МИЕ е преимуществено документален. В по-голямата си част той се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и създава риск за формално изпълнение на контролните функции и недостатъчна ефективност от извършването му.

Представената и публикувана в Националния концесионен регистър информация за концесионния договор не се актуализира своевременно и към 31.12.2013 г. не е пълна по отношение на всички изисквания, регламентирани в нормативните актове, което затруднява публичния достъп до актуални данни за целите на анализа и отчетността и не осигурява прозрачност.

Сметната палата дава 5 препоръки на министъра на енергетиката, за изпълнението на които трябва да се предприемат мерки в срок до 4 месеца.

x images

За коректното визуализиране на тази страница е препоръчителна минимална версия
Internet Explorer 8.


Моля обновете версията на Internet Explorer или използвайте друг браузър.