Правителствата биха могли да направят много повече в областта на енергийната ефективност на сградите в публичния сектор

energia-pisipilt_220x165_fit_478b24840a
09.10.2018

Осем европейски върховни одитни институции (ВОИ), включително и българската Сметна палата, извършиха кооперативен одит за енергийната ефективност на сградите в публичния сектор.

Одитът е в рамките на  Работната група за одит на околната среда към Европейската организация за върховни одитни институции. (EUROSAI WGEA). Установено е, че усилията за изпълнение на водещата роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност на сградите - основно изискване на Директивата за енергийна ефективност (ДЕЕ) - трябва да бъдат по-големи и по-систематични, се посочва в обобщен доклад.

Обща информация

В кооперативния одит на енергийната ефективност на сградите в публичния сектор участваха Върховните одитни институции на регион Фландрия в Белгия, България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Словакия.  Целта на одита е да се определи до каква степен страните участнички са изпълнили съответните изисквания на Директивата за енергийните характеристики на сградите в Европейския съюз и Директивата за енергийна ефективност.

Сградите представляват приблизително 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на въглероден диоксид в Европейския съюз (ЕС). Докато приблизително една трета от сградния фонд на ЕС е на повече от 50 години, само 0,4 - 1,2% се ремонтират всяка година. Публичните или обитавани сгради представляват около 10-12% от площта на сградния фонд на ЕС. Поради това в тази област се очаква да има значителен потенциал за спестяване на енергия. Общественият сектор може да бъде водещ в усилията за повишаване на степента на обновяване, като даде приоритет на енергийната ефективност в собствените си сгради и по този начин насърчи създаването на необходимото ноу-хау по отношение на новите технологии и методите на изграждане.

Основни изводи

Одитираните държави най-добре се справят в транспонирането на конкретните цели на директивите в националното законодателство. Например повечето държави са въвели целта за обновяване или енергоспестяване от 3% за сградите на публичния сектор, необходимите финансови инструменти, както и установените изисквания за сградите с почти нулева енергия, както и сградите на публичния сектор да разполагат със сертификати за енергийни характеристики. Също така са разработени системите за мониторинг и контрол.

Въпреки това, изпълнението остава предизвикателство. При детайлното проучване на изпълнението на целите, изискванията и системите, националните одити установиха, че финансирането е предимно несъгласувано и че ефективността на системата за финансова подкрепа не е била анализирана във всички държави, освен в една. И само една страна може да докладва, че средствата, изразходвани за изпълнение на целта от 3%, се наблюдават.

Въпреки че целта от 3% и срокът за сгради с почти нулева енергия са определени в националното законодателство, в някои страни липсва правилно планиране и отчитане на постигането на целите. Освен това системите за мониторинг и контрол имат тенденция да не изпълняват своята цел. Националните одити установяват, че проверката на качеството и правилното поставяне на сертификатите за енергийни характеристики са били редки и в някои случаи проверките не са били извършени на практика.

Въпреки че държавите се стремят да използват опциите, изброени в ДЕЕ, като избират по-тесни дефиниции и по-малки цели за реновиране и спестяване на централни правителствени сгради, повече от половината от участващите държави все още се борят да постигнат целта от 3%. Върховните одитни институции считат, че това се дължи главно на липсата на планиране или лошото изпълнение на съществуващите планове. Неадекватното финансиране и лошото качество на данните за ремонти или спестена енергия също бяха посочени от участващите ВОИ.

В своите национални одитни доклади, участващите ВОИ препоръчват да се извърши систематично и подобрено планиране, както и да се изготвят подробни стратегии за повишаване на енергийната ефективност на сградите от публичния сектор.

ВОИ също така заявяват, че прилагането на програми за енергийна ефективност може да бъде по-ефикасно и ефективно. Освен това участващите ВОИ отбелязват, че дейностите по наблюдение и контрол следва да бъдат по-систематични. Резултатите от тях трябва да бъдат анализирани и да бъдат предприети мерки за отстраняване на всякакви недостатъци.

Друг важен въпрос, който проверяващите ВОИ повдигат, е необходимостта от по-добро финансиране на мерките за енергийна ефективност. Това включва повече информация относно възможностите за финансиране, както и по-голяма амбиция при разработването на мерки.

Резултати от одита в България

В рамките на кооперативния одит българската Сметна палата извърши одит на изпълнението „Енергийна ефективност на сградите, притежавани и ползвани от органите на централната и местната власт “ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.

Основният извод от одита  е, че българските власти са предприели стъпки за постигане на заложените цели за подобряване на енергийните характеристики на сградите-държавна собственост, използвани от държавната администрация, но са необходими допълнителни усилия за преодоляване на констатираните слабости.

Местните органи определят целите си по отношение на енергийната ефективност съобразно собствените си приоритети, които в повечето случаи не са свързани с административните сгради.

Българската Сметна палата е дала 8 препоръки за отстраняването на слабостите към министрите на енергетиката и на регионалното развитие и изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

x images

За коректното визуализиране на тази страница е препоръчителна минимална версия
Internet Explorer 8.


Моля обновете версията на Internet Explorer или използвайте друг браузър.